Тед Деккер - Три

Беше черният телефон на плота. Модерният уред звънеше като старомоден телефон. Кевин го погледна, изпълнен с несигурност дали да отговори. Рядко получаваше телефонни обаждания; малцина бяха хората, които имаха повод да му звънят. Повечето бяха амбулантни търговци.

Телефонният му секретар се включваше след шестото позвъняване. Ами ако беше Саманта? Или детектив Милтън?

Телефонът иззвъня отново. Вдигни, Кевин. Разбира се. Вдигни.

Той се спря до плота и грабна слушалката от гнездото й.

— Ало?

— Здравей, Кевин. Намери ли малкия ми подарък?

Кевин замръзна. Слейтър.

— Ще приема мълчанието ти за „да“. Какъв забележителен ден, нали? Първо едно кратко телефонно обаждане, после едно малко бум, а сега и един малък подарък. И всичко това само за четири часа. Чакането си заслужаваше, не мислиш ли?

— Кой си ти? — попита настоятелно Кевин. — Откъде ме познаваш?

— Кой съм аз? Аз съм най-лошият ти кошмар. Гарантирам ти, че скоро ще се съгласиш с мен. Откъде те познавам? Тц, тц, тц. Дори самият факт, че ми задаваш този въпрос, оправдава всичко, което съм си наумил.

Сигурно е момчето! Господи, спаси ме! Коленете му се подгънаха и той бавно се отпусна на пода. Не може да бъде.

— О, боже…

— Не Бог, Кевин. Определено не съм Бог. Сега искам да ме слушаш внимателно, защото ще те засипя с тонове информация за кратко време. Всяка частица от нея е важна, ако искаш да оцелееш в тази игра. Разбираш ли ме?

Умът на Кевин препускаше през годините в търсене на някой, който би звучал като този мъж, някой, който би могъл да има причина да му говори по такъв начин. Някой друг, освен момчето.

— Отговори ми, смотаняк! — рече Слейтър.

— Да.

— Да какво?

— Да, разбирам те.

— Да, разбираш какво?

— Че трябва да слушам внимателно — отвърна Кевин.

— Добре. От сега нататък ще ми отговаряш винаги, когато ти задавам въпрос и ще говориш, само когато ти разреша. Разбра ли ме?

— Да.

— Хубаво. Нашата игра има само три правила. Запомни ги добре. Първо, няма да казваш нищо на ченгетата за моите гатанки или за телефонните обаждания, докато не мине известно време. След това можеш да им кажеш каквото поискаш. Това е лично — няма нужда целият град да се тревожи заради някаква си малка бомба, която може да избухне. Ясно ли е?

— Да.

— Второ, правиш точно каквото ти кажа или ще те накарам да си платиш. Ясен ли съм?

— Защо правиш…

— Отговаряй!

— Да!

— Трето, гатанките ще продължат, докато не си признаеш. Щом го направиш, ще се махна. Това е. Първо, второ, трето. Набий си го в дебелата глава и всичко ще бъде наред. Разбра ли ме?

— Моля те, поне ми кажи какво трябва да призная и ще го направя. Защо трябва да използваш гатанки? Не мога ли да призная, без да се налага да ги разгадавам?

Слейтър не отговори веднага.

— Отговорът на гатанките и признанието са едно и също. Това е първата и последната подсказка. Следващия път, когато се опиташ да измъкнеш нещо от мен, ще дойда там и ще ти отрежа едното ухо или нещо също тъй интересно. Какво ти става, Кевин? Ти си блестящ семинарист. Ти си умен малък философ. Нима тези малки гатанки те плашат?

Гатанките и признанието са едно и също. Значи може би не беше момчето.

— Не е честно…

— Разреших ли ти да говориш?

— Зададе ми въпрос.

— Който изисква отговор, а не лекция. За което ще си платиш. Реших да извърша убийство, за да ти помогна да разбереш по-добре.

Кевин се втрещи.

— Ти… току-що реши…

— Може би две убийства.

— Не, извинявай. Няма да говоря повече.

— Така е по-добре. И нека сме наясно, ти най-малко можеш да говориш за това какво е честно и какво — не. Може да си успял да заблудиш онзи стар глупак от семинарията, може всички старици в църквата да те смятат за мил младеж, но аз те познавам, момче. Знам как работи мозъкът ти и знам на какво си способен. И знаеш ли какво? Смятам да пусна змията от клетката й. Когато приключим с всичко, светът ще е научил цялата грозна истина, момче. Отвори чекмеджето пред теб.

Чекмеджето? Кевин се изправи и погледна чекмеджето под плота.

— Това чекмедже?

— Отвори го и извади мобилния телефон.

Кевин дръпна чекмеджето. Вътре лежеше малък сребрист телефон. Той го взе.

— Отсега нататък винаги ще носиш този телефон със себе си. Сложил съм го на вибрация — няма нужда да будим съседите всеки път, когато се обаждам. За съжаление няма да мога да ти звъня на домашния телефон, след като ченгетата му сложат подслушвателно устройство. Ясен ли съм?