Тед Деккер - Три

После застана от другата страна на оградата, треперейки — но не толкова от страх, колкото от вълнение.

— Казвам се Саманта, но можеш да ме наричаш Сам. А ти?

— Кевин.

Тя протегна ръка.

— Радвам се да се запознаем, Кевин.

Той пое ръката й и я разтърси. Но тя не го пусна. Вместо това го поведе по-далеч от къщата.

— Преместихме се тук преди около месец от Сан Франциско. Не знаех, че в тази къща живеят деца, но преди седмица чух нашите да разговарят. Родителите ти са доста потайни, а?

— Като че ли да.

— Нашите ми дават да се разхождам до парка в края на улицата, където се събират много деца. Там има осветление. Искаш ли да отидем?

— Сега ли?

— Ами да, защо не? Няма нищо страшно. Баща ми е полицай — ако не беше безопасно, той щеше да знае, повярвай ми.

— Не. Аз… Не мога. Наистина нямам желание.

Тя сви рамене.

— Както искаш. Онази нощ се бях запътила натам, когато погледнах през оградата ви и те видях. Май те шпионирах. Имаш ли нещо против?

— Не.

— Добре, защото мисля, че си сладък.

Кевин не знаеше какво да отговори.

— Смяташ ли, че съм красива? — Тя отстъпи встрани от него и се завъртя като балерина. Беше облечена в розова рокля и косата й беше вързана с розова панделка.

— Да, мисля, че си красива — отвърна той.

Тя спря да се върти и го погледна за миг, след което се изкиска.

— Вече мога да ти кажа, че ще бъдем страхотни приятели. Искаш ли?

— Да.

Тя пристъпи към него, хвана го за ръката и се затича, дърпайки го след себе си. Кевин се засмя. Наистина я харесваше. И то много. Повече от всеки друг, който си спомняше да е харесвал някога.

— Къде отиваме?

— Не се притеснявай, никой няма да разбере. Никой няма да ни види дори. Обещавам.

През следващия един час Сам му разказваше за семейството си и дома им, който се намираше през три къщи от тяхната. Ходела на нещо, което наричаше частно училище и се прибирала вкъщи чак след шест вечерта. Баща й не можел да си го позволи със своите доходи, но баба й била оставила попечителски фонд за нея и единственият начин да използват парите от него било да я изпратят в частно училище. Децата там не били точно нейният тип. Както и повечето съседски хлапета. Когато пораснела, щяла да стане ченге, също като баща си. Може би точно затова обичала да души наоколо, защото точно така полицаите залавят лошите типове. Тя зададе няколко въпроса на Кевин, но после се отказа, защото видя, че е доста стеснителен.

Сам го харесваше — той го разбра веднага. За пръв път Кевин усещаше такова приятелско отношение от някого.

Към осем часа Саманта му каза, че трябва да се прибере у дома, защото родителите й ще се притесняват. Двамата се промушиха през процепа на оградата и тя му помогна да се изкатери обратно през прозореца.

— Това ще бъде нашата тайна, нали? Никой няма да знае. Ако ме чуеш да почуквам по прозореца около седем вечерта, значи съм свободна за игра, ако искаш. Става ли?

— Тоест искаш да го направим отново?

— Защо не? Стига да не те хванат, нали?

— Да ме хванат? — Кевин погледна към прозореца си и изведнъж изпита желание да повърне. Не знаеше защо му се гади; знаеше само, че ако Майка разбере, никак нямаше да е доволна. Всичко се объркваше, когато Майка не беше доволна. Как изобщо се съгласи на това? Той никога не правеше нищо, без първо да иска разрешение. Никога.

Сам постави ръка на рамото му.

— Не се страхувай, Кевин. Никой няма да разбере. Харесвам те и искам да сме приятели. А ти искаш ли?

— Да.

Сам се изкиска и ясните й сини очи проблеснаха.

— Искам да ти дам нещо. — Тя дръпна едната розова панделка от косата си и му я подаде. — Скрий я от майка си.

— За мен ли е?

— За да не ме забравяш.

Това нямаше как да стане. В никакъв случай.

Сам протегна ръка.

— До следващия път, партньоре. Дай пет.

Той я погледна объркан.

— Татко ми го казва често. Това е уличен израз. Ето така. — Тя вдигна ръката му и плесна с дланта си неговата. — До скоро. Не забравяй да завиеш винта на прозореца.

След това Сам изчезна.

Върна се след две нощи. Кевин се измъкна през прозореца със свит от страх стомах и предупредителни звънчета в главата.

Майка щеше да разбере. Сам го хвана за ръката и той усети как го залива вълна от топлина, но Майка щеше да разбере. Звънтенето в главата му не спираше.

Кевин се откъсна от спомените. Отнякъде се носеше пронизителен звън. Той се обърна в посока на звука. Трябваше му около минута, за да се върне в настоящето.