Тед Деккер - Три

Дженифър хиляди пъти си беше припомняла събитията, които доведоха до неговата смърт, като все си натякваше, че би могла да я предотврати. Само ако беше успяла да разреши гатанката двайсет минути по-рано. Само ако беше успяла да стигне до него по-бързо. Само ако случаят не беше неин.

Досега никой не беше намекнал за вината й — Бюрото никога не постъпваше чака. Но през последните три месеца я беше смазвало собственото й чувство за вина. Фактът, че ако случат не беше поверен на нея, Рой щеше да е още жив. Нищо не можеше да промени това. До известна стенен тя беше лично отговорна за смъртта на брат си.

Мисията на живота й беше болезнено проста. Тя нямаше да се спре пред нищо, за да изтрие Гатанката от лицето на земята.

Ако Франк знаеше до каква степен е обсебена от тази мисъл, отдавна да я е изтеглил от случая. Оцеляването й зависеше от способността й да остане спокойна и благоразумна.

— Сър, умолявам ви. Трябва да ми позволите да водя разследването. Той все още не е убил. Смелостта му се завръща, но ако му позволим да си мисли, че може да изиграе ФБР, тя ще се превърне в наглост. Изтеглянето ми от случая ще изпрати погрешните сигнали.

Тази мисъл й беше хрумнала в момента. По изражението на Франк тя осъзна, че не се беше замислял за това.

Продължи да го притиска.

— Имах три месеца да скърбя, Франк. Последния път, когато се вгледах в себе си, всичко беше ясно. Трябва да ме изпратиш там, дължиш го на обществото. Никой няма по-добри шансове да го спре, преди да убие отново.

Франк я погледна мълчаливо.

— Знаеш, че съм права.

— Много си упорита, не мога да го отрека. Кажи ми, че не преследваш някаква лична вендета.

— Просто искам да го извадя от обръщение. Ако наричаш това личен мотив, така да бъде.

— Нямах това предвид.

— Смяташ, че ще компрометирам Бюрото, като натисна спусъка? — попита хапливо тя. — Или ще укрия информация от другите агенции, за да се възползвам лично от нея? Такова ли е мнението ти за мен?

— Никой от нас не е застрахован от силни емоционални изблици. Ако моят брат беше убит, не съм сигурен дали нямаше да хвърля значката си и да се впусна в незаконно преследване.

Дженифър не знаеше как да отговори на това. Самата тя беше обмисляла десетки пъти подобна стъпка. Нищо нямаше да й донесе по-голямо удовлетворение от това да натисне спусъка в подходящия момент.

— Аз не съм като теб — рече най-накрая тя, но не беше съвсем сигурна в думите си.

Той кимна.

— Знаеш ли, напоследък рядко се срещат такива близки отношения, каквито имахте ти и брат ти. Винаги съм те уважавал за това.

— Благодаря. Рой беше невероятен човек. Никой няма да го замести в сърцето ми.

— Сигурен съм в това. Добре, Дженифър. Печелиш. Ще се наложи да работиш с десетина агенции. Не казвам, че трябва по цял ден да си гукаш с тях, но поне прояви уважение и ги дръж в течение.

Дженифър се изправи.

— Разбира се.

— Първо ще трябва да се срещнеш с детектив Пол Милтън. Той не си поплюва с пистолета, ако ме разбираш. Бъди мила с него.

— Не съм си и помисляла нещо друго.

Кевин прескочи наведнъж първите четири стъпала. Спъна се в последното и се строполи на междинната площадка.

— Стига де! — Той изпъшка и се изправи. Листчето с телефонния номер на Саманта се намираше на бюрото му — боже, дано все още беше там. Влетя в стаята. Най-добрият му приятел. Къде беше проклетият номер!

Успокой се, Кевин. Вземи се в ръце. Това е игра на гатанки, не е състезание. Всъщност не, състезание е. Състезание на гатанки.

Той си пое дълбоко дъх и притисна длани към лицето си. Не мога да се обадя на ченгетата. Слейтър ще ме чуе. Напълнил е къщата с подслушвателни устройства. Добре. Той иска да се обадя на Саманта. Иска да въвлече и нея в това. Саманта ми е нужна. Минали са само две минути. Остават двайсет и осем. Достатъчно време. Първо намери номера на Сам. Мисли. Записа го на един бял лист хартия. Миналата седмица го използва, за да й се обадиш и след това го прибра на сигурно място, защото е много важен за теб.

Под телефона.

Той повдигна стационарния телефон и видя бялото листче. Слава богу! Грабна слушалката и набра номера с трепереща ръка. Телефонът иззвъня. После още веднъж.

— Моля те, вдигни…

— Ало?

— Ало, Сам?

— Кой се обажда?

— Аз съм.

— Кевин? Какво има? Звучиш ми…

— Имам проблем, Сам. О, господи, имам голям проблем! Чу ли за бомбата, която днес избухна тук?

— Бомба ли? Шегуваш се, нали? Не, не съм чула за бомбата; тази седмица съм в отпуска, разопаковам си багажа в новата къща. Какво се е случило?