Тед Деккер - Три

Не! Не, не Принцесата, не Майка, нито дори леля! Белинда. Горката ненормална вещица, която му беше изсмукала живота.

Тя се обърна към Кевин с потъмнели от омраза очи.

— Ти! — изкрещя тя. — Ти си виновен за това!

— Не, майко! — Тя не ти е майка! Не е Майка! — Аз…

— Затваряй си лъжливата уста! Мразим те! — Тя протегна ръката си към вратата. — Махай се оттук!

— Не говориш сериозно… — Спри се, Кевин! Какво ти пука, ако наистина те мрази? Махай се оттук.

Белинда сви в юмруци и двете си ръце, притисна ги към хълбоците си и вирна глава.

— Махай се, махай се, махай се! — изкрещя тя с присвити очи.

Юджийн се присъедини към виковете й с фалцетен глас, копирайки позата й.

— Махай се, махай се, махай се!

Кевин си тръгна. Без да се осмели да се обърне към прозореца, за да види какво прави Боб, той се врътна и хукна към колата си.

Задушно е. Твърде горещо за такъв прохладен ден. Ричард Слейтър, както беше решил да се нарече този път, съблича дрехите си и ги закача в гардероба, който стои до бюрото. Прекосява бос мрачния сутерен, отваря стария вертикален фризер и вади две кубчета лед. Всъщност не са точно кубчета — водата е замръзнала в малки сферички, а не в кутийки. Намерил е необичайните форми за лед в хладилника на един непознат и е решил да ги вземе. Чудесни са.

Слейтър отива до средата на стаята и сяда на цимента. Големият бял часовник на стената тиктака тихо. Часът е 4:47. След три минути ще се обади на Кевин, освен ако самият Кевин не му позвъни. В такъв случай той ще прекъсне връзката и сам ще му се обади. Ще му се да даде малко време на Кевин да преглътне нещата. Такъв е планът.

Той ляга назад на студения цимент и поставя една ледена бучка върху окото си. През годините е правил много неща — някои ужасни, други наистина прекрасни. Как ще наречете даването на по-голям бакшиш, отколкото една сервитьорка заслужава? Как ще наречете хвърлянето на бейзболна топка обратно през оградата към хлапето, което без да иска я е метнало навън? Прекрасно, прекрасно.

Ужасните неща са твърде очевидни, за да бъдат обсъждани.

Но всъщност целият му живот е бил упражнение за тази игра. Твърде често повтаря тези думи. Определено има нещо в усещането да участваш в състезание с високи залози, което кара кръвта ти да кипне. Нищо не може да се сравни с това. Убийството си е просто убийство, освен ако в него няма замесена игра. Освен ако крайният резултат от играта не води до някакъв вид окончателна победа. Същността не наказанието съдържа в себе си страдание, а смъртта слага край на страданието, осигурява край на истинската болка. Поне от тази страна на ада. Слейтър потреперва от вълнение при мисълта за това. И го побиват тръпки от удоволствие. Вече започва да усеща болка от леда. Все едно в очите му гори. Странно колко еднакви могат да бъдат противоположностите. Огън и лед.

Брои секундите, но не съзнателно, а на фона на мислите си, от които не иска да се откъсне. Те имат няколко отлични мозъка на тяхна страна, но никой не може да се сравни с него. Кевин не е идиот. Трябва да провери кой агент са пратили от ФБР. И естествено голямата награда е съвършена: Саманта.

Слейтър отваря уста и бавно произнася името й.

— Саманта.

Планирането точно на тази игра му отне три години — не защото имаше нужда от време, а защото изчакваше подходящия момент. Но пък изчакването му осигури възможност да научи много повече, отколкото му беше нужно. Всяко движение на Кевин. Мотивите и желанията му. Силата и слабостите му. Истината за неговото възхитително малко семейство.

Електронни средства за проследяване — невероятно колко са напреднали технологиите през последните три години. Може да монтира лазер на прозореца и от голямо разстояние да улови всички разговори, които се водят в стаята. Те ще открият бръмбарите му, но само защото той иска да ги намерят. Може да разговаря с Кевин по всяко време на деня по своя телефон, без да бъде засечен от трета страна. Когато полицията успее да намери малкия предавател, прикрепен към телефонния кабел, който излиза от къщата на Кевин, той ще се прехвърли на алтернативите. Разбира се, съществуват граници, но той няма да ги достигне, преди да приключи играта.

Изминали са две минути и очите му са изтръпнали от леда. По скулите му се стича вода и той протяга език, за да я достигне. Не може. Още една минута.

В действителност е помислил за всичко. Не става въпрос за план от сорта „хайде да оберем банка и да обмислим всичко, за да не ни хванат“, а за по-фундаментални неща. Прецизна обосновка и противоудари. Като игра на шах, която ще бъде разиграна в отговор на нечии действия. Този метод е много по-свеж от елементарното изкарване на коз в игра на карти и обявяването на победител.