Тед Деккер - Три

Следващите няколко дни отлетяха като сън. Двамата се срещнаха отново две нощи по-късно и въобще не споменаха за целувката. Нямаше нужда. Подновиха игрите си, сякаш нищо между тях не се беше променило. Не се целунаха отново, а и Кевин не беше съвсем сигурен дали го иска. Може би по някакъв начин щеше да развали магията от първата целувка.

След това Сам не се появи под прозореца му три поредни нощи и Кевин реши да се измъкне от къщи и да отиде до дома й. Тръгна на пръсти по поляната, като внимаваше да не издаде никакъв звук. Човек никога не знае кой може да е излязъл навън през нощта. Десетки пъти се беше случвало двамата да се крият, щом чуят приближаващи гласове и стъпки.

Сърпът на месечината се подаваше иззад оттеглящите се облаци. Свиреха щурци. Пред погледа му се появи къщата на Сам и пулсът му се ускори. Той се приближи леко до островърхата ограда и надникна над нея. Стаята й се намираше на долния етаж; през клоните на дървото, което растеше пред прозореца й, се процеждаше светлината от лампата й. Моля те, Сам, дано си тук. Моля те.

Кевин се огледа, не видя никого и отмести една от дъските на оградата, която Сам беше разхлабила преди доста време. Баща й можеше и да е ченге, но още не я беше открил, нали? Защото Сам също беше много умна. Той се промуши през процепа и изтупа ръце. Моля те, дано си тук, Сам.

Пристъпи напред. Дървото пред прозореца на Сам помръдна. Той замръзна на мястото си. Сам? Постепенно пред него се появиха тъмнокоса глава и рамене. Някой надничаше в стаята на Сам!

Кевин отскочи паникьосано назад. Фигурата се изпъна в цял ръст и се изкриви, за да вижда по-добре. Беше някакво момче! Високо момче с остър нос. Което гледаше Сам!

Стотици мисли се завъртяха в главата на Кевин. Кой? Какво правеше там момчето? Трябва да бяга! Не, трябва да се развика. Това Томи ли беше? Не, Томи имаше по-дълга коса.

Момчето се обърна и се втренчи право в Кевин, след което се отдалечи от дървото. Стоеше на фона на лунната светлина и ужасяваща усмивка изкривяваше лицето му. После пристъпи към Кевин.

Кевин въобще не си направи труда да се занимава с разхлабената дъска. Той прескочи оградата по-бързо, отколкото можеше да си представи, че е възможно, и хукна към голямото дърво в края на поляната. Свря се зад дебелия му ствол и остана там, запъхтян.

Нищо не се случи. Не се чуваха нито тичащи стъпки, нито тежко дишане, освен неговото собствено. Може би трябваше да изтича към къщи, но се страхуваше, че момчето стои до оградата, дебнейки и най-слабото движение. Трябваха му цели пет минути, за да събере кураж и да надникне леко иззад дървото.

Нищо.

Минаха още пет минути и този път той надникна над оградата. Отново нищо. Което и да беше това момче, си беше отишло.

Най-накрая Кевин събра смелост да почука по прозореца на Сам. Тя се измъкна навън с грейнала усмивка. Каза му, че го е очаквала. Чакала е смелия младеж да дойде до прозореца на девицата. Така ставало във филмите.

Той й разказа за момчето, но на нея това й се стори забавно. Някое от съседските хлапета си е паднало по нея, но нейният очарователен принц набързо го прогонил! От нейните уста цялата история наистина прозвуча забавно. Двамата се посмяха здравата онази нощ. Но на Кевин никак не му беше лесно да прогони от съзнанието си спомена за ужасяващата усмивка на момчето.

Минаха три нощи, преди Кевин отново да види момчето — този път на поляната, докато се прибираше у дома. В първия момент помисли, че някое куче или друго животно е изтичало да се скрие зад дърветата, но след като се изкатери в леглото си, се запита дали не е било момчето. Ами ако отново е ходил да шпионира Сам? Половин час се въртя в леглото си, преди да реши, че трябва да се върне и да провери Сам. Ако не го направеше, нямаше да може да затвори очи.

За пръв път му се случваше да излиза отново в една и съща нощ — очарователният принц бдеше над своята дама, която се намираше в опасност. Всъщност не очакваше да види нищо.

Той надникна над оградата към задния двор на Сам и се вцепени. Момчето! Беше там и отново надничаше в прозореца на Сам! Беше изчакал Кевин да се прибере и отново се бе промъкнал да я шпионира!

Кевин клекна и се опита да успокои дишането си. Трябваше да направи нещо! Но какво? Ако извика и после побегне, момчето щеше да го настигне. Но поне щеше да го подплаши. Или можеше да хвърли камък. Не. Ами ако счупи прозореца на Сам?

Той бавно се надигна, за да погледне отново. Момчето правеше нещо. Беше прилепил лицето си към прозореца и… го движеше в кръг. Какво ли правеше? Кевин примигна. Да не би…? По гърба му премина ледена тръпка. Момчето бавно облизваше прозореца на Сам.