Тед Деккер - Три

— Каква е специалността ви, агент? — попита Милтън.

— Криминална психология, детектив.

— Профайлър.

— Психологически профили, базирани върху методи и технологии от съдебната медицина — поправи го тя. Без малко да изкаже на глас и завършека на мисълта си: А думите съдебна медицина са сложени тук точно заради такива като теб, които са израсли в някое затънтено селце.

— Добре, съгласен съм. Но не искам да разговаряте с медиите.

— Нямам никакво намерение да ви отнемам от ефирното време, сър.

— Мисля, че се разбрахме.

— Чудесно. Преди около час прегледах вашия файл. — Тя погледна към Нанси. — Бързо работите.

— Опитваме се — отвърна Нанси. — Може би ще трябва отново да го прегледате. Намерихме таймера.

— Предварително настроен?

— Не. Включва се посредством предавател, но доколкото успях да разбера, след това няма изключване.

Дженифър погледна към Милтън.

— Значи онзи, който е заложил бомбата, е нямал никакво намерение да спре детонацията, независимо от заплахите и обещанията му.

— Така изглежда.

— Нещо друго?

Милтън се изправи и се обърна към щорите на прозореца зад стола му. Повдигна ги и надникна към улицата.

— И така, агент Питърс, какво ви казва вашата кристална топка за този случай?

— Рано е още да се каже.

— Хайде де, направете ми това удоволствие.

Те очевидно смятаха, че това е Гатанката, но тя започна с традиционния анализ.

— Най-доброто ми предположение е, че става въпрос за бял мъж, изключително разгневен, но не достатъчно, за да пренебрегне прецизността в методите си. Умен. И го знае. Знае каква бомба да направи, къде да я постави, как да я детонира, без да бъде засечен. Всъщност дори знае, че господин Парсън ще се измъкне без наранявания, както и че гатанката му няма да бъде разгадана. Затова не си е правил труда да поставя и прекъсвач.

— Случайна жертва? — попита Нанси.

— Нищо при този човек не е случайно. Ако не познава жертвата от преди, значи я е избрал по определени причини. Заради професията му, навиците, начина, по който си реши косата.

— И точно по тази причина не се връзват твърденията на Парсън, че не познава никой, който да му има зъб — рече Милтън.

— Не е задължително. Вие сте полицай, който може да изброи стотина души, готови да му видят сметката, стига да им се удаде възможност. Обикновеният гражданин няма такива врагове. Имаме си работа с тип, който най-вероятно е ненормален — достатъчно е да ви зърне от влака, за да се превърнете в следващата му мишена. — Тя замълча. — Това е всичко, което бих могла да ви кажа, използвайки информацията, която ми предоставихте. Но се оказва, че мога да добавя и още нещо.

— Гатанката — каза Нанси.

Дженифър я погледна и се запита дали жената знае за Рой.

— Да. Същият модус операнди . Последното убийство, което приписахме на този човек, беше извършено преди три месеца в Сакраменто, но съдейки по всичко, тук си имаме работа със същия мъж.

— Той използва гатанки, но някога оставял ли е жертвата си жива ? — попита Милтън.

— Прав сте; този е различен. Предишните му пет жертви са били убити, след като им е казал гатанките и те не са успели да ги разгадаят. Което означава, че не е приключил с Кевин Парсън. Взривил е колата му, без да нарани никого, просто за да се позабавлява. Скучно му е. Иска ново предизвикателство. Навързването на няколко гатанки е логическа прогресия, но освен това отнема и много време. Ще му се наложи да проучи много добре мишената си, за да успее да поддържа непрекъсната верига. Което означава продължително интензивно наблюдение. Организирането на един номер е лесна работа. Този тип възнамерява да го направи отново. Подобно планиране отнема време. Това би могло да обясни защо Гатанката не се обади през последните три месеца.

— Той си има име — каза Брансфърд. — Слейтър. Гатанката си остана безименен.

— И пак ще повторя, според мен се развива. — Дженифър извади една дебела папка от куфарчето си и я остави на бюрото. На етикета й бяха написани две големи печатни букви: Р. К.

— Не позволявайте на размерите й да ви заблудят; не знаем чак толкова, колкото сигурно си мислите. Тук просто има страшно много данни за психологическия профил. Когато стане въпрос за улики, този тип е абсолютно чист. С никое от телата не е било злоупотребено по какъвто и да било начин. Първите четирима са били удушени; последният е убит чрез бомбен взрив. Убиецът сам съобщи на полицията за четирите удушени жертви, които беше оставил на пейки в парка. По телата не бяха открити абсолютно никакви улики. Този убиец получава удовлетворение от играча, а не от самите убийства. Те са само реквизит, нещо, което просто вдига залозите така, че да направи играта по-интересна.