Тед Деккер - Три

Шест дни по-късно по прозореца най-после се разнесе познатото почукване. Затаил дъх, той леко надигна щората. Отвън го гледаше усмихнатото лице на Сам. Кевин едва не скочи до тавана от радост. Оказа се, че Сам е била на лагер. Тя се ужаси от изпитото му лице и едва след продължителни убеждавания успя да го изкара навън да поговорят. Тя се закле, че никой няма да ги види. За по-сигурно той я накара да огледа двора за момчето. Когато най-накрая се измъкна навън, той се съгласи да излезе само до оградата, за да може да държи поляната под око. Двамата седнаха там, скрити в сенките, и той разказа всичко на Сам.

— Ще кажа на татко — рече тя. — Мислиш ли, че ако е близал прозореца ми, ще можем да видим следите?

Кевин потрепери.

— Сигурно. Трябва да кажеш на баща си. И то веднага. Но не му казвай, че съм се промъквал до вас, за да те видя. Просто му кажи, че съм минавал наблизо, видял съм момчето до прозореца ти и то ме е подгонило. Дори не му споменавай, че то… ми е направило нещо. Баща ти може да каже на мама.

— Добре.

— После се върни и ми кажи какво ти е казал.

— Още тази вечер ли?

— Веднага. Прибери се по пътя и внимавай за момчето. Той ще ни убие.

Саманта също беше уплашена, въпреки типичния й оптимизъм.

— Добре. — Тя стана и изтупа късите си панталонки. — Но татко може да не ме пусне пак навън. Всъщност ако му кажа, може да не ме пуска изобщо известно време.

Кевин беше помислил и за това.

— Няма проблем. Поне ще бъдеш в безопасност; това е важното. Но моля те, върни се веднага, щом можеш.

— Добре. — Тя му подаде ръка и му помогна да се изправи. — Приятели докрай?

— Приятели докрай — отвърна той. Прегърна я и тя се затича по улицата.

Сам не се върна по-късно. Нито на следващата нощ. Нито през следващите три седмици. Това бяха най-самотните седмици в живота на Кевин. Той се опита да убеди майка си да го пусне навън, но тя не искаше и да чуе за това. Два пъти прави опити да се измъкне през деня, не през прозореца, разбира се — не смееше да рискува Майка да разбере за разхлабения болт. Прескочи задната ограда, но успя да стигне само до първото дърво на поляната, когато Боб започна да вие. Едва успя да скочи върху купчината пепел, когато Майка изскочи разтревожена навън. Следващия път излезе през входната врата и стигна чак до къщата на Сам, само за да разбере, както и очакваше всъщност, че е отишла на училище. Когато се опита да се промъкне обратно у дома, майка му го чакаше и той прекара следващите два дни в стаята си.

След това, на двайсет и втория ден, на прозореца му се почука. Той надникна много внимателно, ужасен, че може да е момчето. Никога не би могъл да опише топлината, която изпълни сърцето му, когато зърна осветеното от лунната светлина лице на Сам. Разви болта и отвори прозореца. Двамата побързаха да се прегърнат, след което той се измъкна навън и хукна след нея към оградата.

— Какво стана? — попита задъхано Кевин.

— Татко го намери! Тринайсетгодишно момче, което живее от другата страна на складовете. Предполагам, че и преди е причинявало проблеми; щом го описах, татко го разпозна. О, трябваше да видиш татко, Кевин! Никога не бях го виждала толкова ядосан. Каза на родителите на момчето, че разполагат с две седмици да се изселят или ще вкара сина им в затвора. Познай какво? Преместиха се!

— Той… И той ли си е отишъл?

— Няма го. — Тя вдигна ръка и той плесна дланта й разсеяно.

— Сигурна ли си?

— Ами татко ме пусна навън, нали? Да, сигурна съм. Хайде!

На Кевин му стигаха две излизания със Сам, за да изгуби отново страха си от нощта. Момчето наистина го нямаше.

Две седмици по-късно реши, че вече е време да поеме инициативата и да посети Сам. Какъв рицар на бял кон ще е, щом не може да покаже малко кураж?

Тръгна през оградената с дървета поляна към къщата на Сам, като внимателно подбираше пътя си. За пръв път от месец излизаше сам навън. С лекота стигна до оградата й. Светлината от прозореца й беше изключително приятна гледка. Той се наведе и дръпна встрани разхлабената дъска.

— Пс-с-т!

Кевин замръзна.

— Здрасти, смотаняк.

Ужасяващият звук от гласа на момчето изпълни ума на Кевин с образи на кривата му усмивка. Той внезапно усети, че му се повдига.

— Изправи се — каза момчето.

Кевин бавно се надигна и се завъртя. Всичките му мускули омекнаха, с изключение на сърцето, което пулсираше в гърлото му. На три метра от него стоеше момчето и подхилквайки се злобно, си играеше с ножа. На главата си носеше лента, която покриваше татуировката.