Тед Деккер - Три

Кевин въздъхна тежко. Двамата наистина бяха едно! Винаги са били! Но сега вече я нямаше, нали? Или може би беше по-близо от всякога. В главата му се появи жужене.

Ако двамата със Сам бяха едно, тогава Слейтър…

Кевин се обърна надясно. Слейтър трепереше целият и вече беше насочил пистолета си към главата на Кевин. Но пред него не стоеше истински човек; това беше злата му същност, нали?

Кевин погледна към Дженифър. Очите й го умоляваха. Тя не можеше да спре Слейтър, защото не го виждаше. Виждаше само него — Кевин.

Ако той наистина беше Слейтър, то тогава пистолетът беше всъщност в неговата ръка, нали? Би могъл да принуди Слейтър да го свали, като го направи сам в съзнанието си.

Погледни към Създателя си, беше казала Сам.

Отвори очите ми.

Кевин погледна към жалкия мъж, който се беше нарекъл Слейтър. Затвори очи. Тогава се сети, че държи пистолети и с двете си ръце — единия насочен надолу, другия — към слепоочието му. Това би трябвало да е Слейтър. Той свали и този пистолет. Сега и двете му ръце висяха отпуснати. Той отвори очи.

Срещу него стоеше Слейтър, със свален пистолет и лице, изкривено от ярост.

— Никога няма да успееш, Кевин. Никога! Ти си същият като мен и нищо не може да промени това. Чуваш ли ме? Нищо!

— Сега, Кевин! — каза доктор Франсис. — Сега.

Кевин вдигна дясната си ръка, насочи деветмилиметровия пистолет към главата на Слейтър и натисна спусъка. Изстрелът отекна силно в стаята. От това разстояние трудно би пропуснал.

Но пропусна. Пропусна, защото изведнъж се оказа без мишена. Слейтър беше изчезнал.

Кевин свали пистолета. Куршумът се беше забил в металното бюро зад мястото, на което стоеше Слейтър, но не беше преминал през ничие тяло. Слейтър не беше от плът и кръв. Беше си мъртъв. Поне засега.

В продължение на няколко дълги секунди в стаята звънтеше ехото от изстрела. Белинда започна да плаче. Кевин я погледна и изпита не гняв, а жалост към нея. Тя имаше нужда от помощ, нали? Тя беше наранена душа, също като него. Имаше нужда от любов и разбиране. Той се съмняваше, че тя ще е способна да се върне в измислената реалност, която си беше създала.

— Кевин?

Щом чу гласа на Дженифър, светът му като че ли се срина. Не беше сигурен какво се бе случило, но ако не бъркаше, беше взривил автобус и библиотека и беше отвлякъл леля си. Имаше нужда от помощ. Мили боже, имаше нужда от помощ!

— Добре ли си, Кевин? — Гласът на Дженифър се пречупи.

Той наведе глава и заплака. Не можеше да спре. Мили боже, какво направих?

Върху рамото му се отпусна ръка. Той усети аромата на парфюма й, когато тя го притегли към себе си.

— Всичко е наред, Кевин. Вече всичко е наред. Няма да им позволя да те наранят, обещавам.

След думите й той избухна в ридания. Заслужаваше да получи наказание. Или това беше гласът на Слейтър?

Послушай доктор Франсис, беше казала Саманта. Така и щеше да направи. Щеше да послуша доктор Франсис и щеше да позволи на Дженифър да го прегърне. Само това му беше останало. Истината и любовта.

Една седмица по-късно

Дженифър погледна през стъклената врата към Кевин, който стоеше до цветната леха в градината на професора, докосваше и миришеше розите така, сякаш току-що ги беше открил. До него стоеше доктор Джон Франсис, който се оглеждаше безцелно. Кевин беше прекарал последните седем дни в затвора, очаквайки изслушването за пускане под гаранция, което бе приключило няколко часа по-рано. Убеждаването на съдията, че Кевин не е заплаха за обществото, беше лесна работа; по-трудно беше да убедят нея. Но Чък Хетърс, добър приятел на Дженифър и адвокат на Кевин, беше успял да го постигне.

Първия ден пресата беше разкъсала Кевин на парчета, но през следващите седмици се разчуха подробности от детството му и тонът им се промени — Дженифър се беше погрижила за това. Тя даде пресконференция и разкри миналото му с всички ужасни подробности. Кевин просто беше изиграл различни роли, както би могло да ги изиграе само дете, подлагано на жесток тормоз. Ако имаше дори един убит или ранен човек, обществото сигурно щеше да продължи да крещи за отмъщение, докато не се появи поредното разтърсващо събитие, което да отвлече вниманието им. Но в случая на Кевин съжалението надделя над няколкото разрушени сгради. Дженифър твърдо заяви, че личността на Слейтър никога не би взривила някой автобус, докато пътниците му не бъдат евакуирани. Самата тя не беше сигурна, че го вярва, но голяма част от обществото го прие и това отклони вълната от ярост. Кевин продължаваше да бъде хулен, разбира се, но вече не беше новина от първа страница.