Тед Деккер - Три

Кевин.

Той държеше пистолети във всяка ръка; дулото на единия беше опряно в слепоочието на Белинда, а вторият беше опрян в собствената му глава, като човек, който се готви да извърши самоубийство. Никаква Саманта, никакъв Слейтър. Само Кевин.

Но тя знаеше, че той вижда съвсем различна картина. Очите му бяха присвити и той дишаше тежко.

— Кевин?

Той рязко обърна глава към нея и очите му се разшириха.

— Всичко е наред, Кевин — каза Дженифър. — Тук съм. — Тя протегна ръка успокоително. — Не прави нищо. Моля те, не дърпай този спусък.

По бузите и горната му устна беше избила пот. Той стоеше там, разкъсван, ужасен, вбесен. От раните на левия му крак и бедро се стичаше кръв. Беше се прострелял! Два пъти!

— Кевин, къде е Саманта? — попита Дженифър.

Той рязко изви глава наляво.

— Млъквай — изръмжа той. Само че това беше гласът на Слейтър, който тя отчетливо разпозна като глас на Кевин, малко по-нисък, по-дрезгав.

— Ти не си истински, Слейтър — каза Дженифър. — Ти си само една от личностите, създадени от Кевин. Нямаш собствени сили. Сам, чуваш ли ме?

— Чувам те, Дженифър — отвърна Сам — само че не беше Сам; беше Кевин, който говореше с малко по-писклив глас. Този път, за разлика от разговорите по телефона, Дженифър усещаше разликата.

— Ти не ме виждаш, нали? — попита Сам.

— Не.

— Послушай я, Кевин — каза Сам. — Послушай мен. Готова съм да умра за теб, рицарю мой. С радост бих отдала живота си, но ти трябва да убиеш Слейтър, не мен. Разбираш ли? Всички ние сме едно. Съществуваш само ти. И сега, след като си го изкарал навън, трябва да го убиеш.

Кевин присви очи и започна да се тресе.

— Млъквай! — изкрещя Слейтър. — Всички да млъкват! Направи го! Направи го, Кевин, или кълна се, ще пусна куршум в главата на мама! Времето изтича!

Дженифър беше обзета от ужас.

— Кевин…

— Застреляй Слейтър, Кевин — каза професорът, излизайки пред нея. — Той не може да те убие. Насочи пистолета към Слейтър и го убий.

— Няма ли да простреля себе си? — попита настоятелно Дженифър.

— Трябва да се разделиш от Слейтър, Кевин.

Кевин отвори широко очи. Беше разпознал гласа на професора.

— Доктор Франсис? — Това беше нормалният му глас.

— Съществуват три природи, Кевин. Доброто, злото и горката душа, която се разкъсва между тях. Помниш ли? Ти разиграваш тези три природи. Чуй ме, Кевин. Трябва да убиеш Слейтър. Свали пистолета от Сам и го насочи към Слейтър. Той не може да те спре. А след като насочиш пистолета срещу него, искам да го застреляш. Слушай ме какво ти казвам. Трябва да ми се довериш.

Кевин извърна глава наляво, след това надясно. От негова перспектива той гледаше Сам и Слейтър.

— Стига глупости! — каза Слейтър. Кевин отмести пистолета, който беше опрял в главата на Белинда и го насочи към Дженифър. — Пусни пистолета! Веднага! — Това беше Слейтър и той бе обезумял.

— Направи каквото ти казва професорът, Кевин — обади се Сам. — Застреляй Слейтър.

Кевин гледаше Слейтър и се питаше защо не стреля. Мъжът беше насочил оръжието си към Дженифър, но не беше дръпнал спусъка. Крайният срок бе дошъл и отминал, но Слейтър не стреляше.

Хрумна му, че в ръката си все още държи пистолет, насочен към Сам. Той отпусна ръката си. Искаха от него да застреля Слейтър.

Но… ако Сам и Дженифър бяха прави, то човекът там беше самият той и заплашваше Дженифър. Нима искаха да застреля себе си? Беше изкарал мъжа от скривалището му и сега той щеше да го убие.

Кевин се обърна към Сам. Тя го гледаше толкова нежно, толкова мило, очите й бяха изпълнени със симпатия. Скъпа Сам, толкова много те обичам. Погледът й достигна съзнанието му, сърцето му, разтопи го в любовта си.

Тя пристъпи към него.

— Сега трябва да си тръгна, Кевин.

— Да си тръгнеш? — Мисълта за това го стресна.

— Всъщност няма да изчезна. Ще остана с теб. Аз и ти сме едно , Кевин. Застреляй Слейтър.

— Спри! — изрева Слейтър. — Спри! — Той отстъпи встрани и насочи пистолета си към Саманта.

— Обичам те, Кевин — каза Саманта. Пристъпи към него, усмихна му се нежно, с разбиране. — Застреляй го. Такива като него стават безсилни, когато разбереш у кого е истинската сила. Знам, че ти си човекът, който се чувства безпомощен и сам. Но когато се взреш в своя Създател, ще откриеш достатъчно сили, за да убиеш хиляди като Слейтър, щом се появят. Той ще те спаси. Послушай доктор Франсис.

Тя протегна ръка и докосна неговата. Пръстите й минаха през кожата му, през ръката. Кевин гледаше със зяпнала уста. Саманта влезе в него, коленете й в неговите, раменете й в неговите. Той не можеше да я усети. След това тя изчезна.