Тед Деккер - Три

Сам се приближи до Белинда. Ако Дженифър беше права, в стаята имаше само две тела — на Кевин и на Белинда. Тя и Слейтър бяха само личности, създадени от въображението на Кевин.

— Какво ти става? — изсъска й Слейтър. — Връщай се обратно!

Сам се обърна и се изправи лице в лице с мъжа. Той беше насочил дулото на пистолета си към коляното й. Наистина ли имаше пистолет, или това съществуваше единствено в ума й? Или това беше Кевин, който единствено тя виждаше като Слейтър?

Той се ухили злобно. Пот изби на челото му. Той погледна към часовника зад гърба й.

— Четири минути, Саманта. Остават ти четири минути живот. Ако Кевин избере да убие майка си вместо теб, тогава аз сам ще те затрия. Току-що го реших и усещането е невероятно. А ти самата как се чувстваш?

— Защо ухото на Кевин кърви, Слейтър? Ти удари мен, а него удрял ли си по ухото?

Слейтър отмести погледа си към Кевин, след това отново се обърна към нея.

— Страхотно! Това е онази част, в която умният агент започва да прилага разни трикове в последен опит да обърка лошия нападател. Наистина ми харесва. Стой далеч от стръвта, скъпа.

Сам не му обърна никакво внимание. Вместо това протегна ръка и ощипа Белинда по бузата. Жената присви очи и леко изписка. В стаята падна гръм; силна болка прониза бедрото на Сам. Слейтър я беше прострелял.

Тя изпъшка и притисна ръка към бедрото си. Панталонът й се просмука с кръв. Зави й се свят. Болката й се струваше достатъчно истинска. Ако тя и Слейтър не бяха истински, то кой по кого стреляше тогава?

Кевин скочи на крака.

— Сам!

— Не мърдай оттам! — нареди му Слейтър.

Умът на Сам се замъгли от болката. Кевин стреляше по себе си? Всеки нормален човек, който беше свидетел на тази сцена, щеше да види, че той се е прострелял в бедрото.

Подробностите започваха да си идват по местата, подобно на плочки домино, които падат една след друга в редичка. Значи ако Кевин застреля Сам в главата, кого ще убие всъщност? Себе си? Значи трябваше да убие или Белинда, или себе си! И дори Слейтър да убиеше Сам, той всъщност щеше да дръпне спусъка на Кевин, защото те тримата обитаваха едно тяло. Независимо от това кой кого ще застреля, тялото на Кевин получаваше куршума!

Сам почувства как я обзема паника. „Кажи на Кевин“, бяха думите на Дженифър.

— Когато ти казвам да стоиш далеч, значи трябва да се отдръпнеш, а не да я щипеш, ближеш или да плюеш по нея — каза Слейтър. — Стой далеч наистина означава да стоиш по-далеч. Така че… стой далеч от нея !

Сам се отдалечи от Белинда. Побързай, Дженифър, моля те, побързай! Под болта. Това означава в мазето; ти знаеш за мазето, нали? Господи, помогни им.

— Боли, нали? — Очите на Слейтър шареха наоколо. — Не се тревожи, един куршум в главата твори чудеса с разни повърхностни рани. Бум! Всеки път върши страхотна работа.

— Той кърви от ухото, защото ти удари мен по ухото — каза Сам. — А сега и кракът му кърви, нали? — Тя се обърна едновременно с него към Кевин. Той се изправи на крака, олюлявайки се, преливащ от съчувствие. Обувката и крачолът на десния му крак бяха пропити с кръв. Не усещаше болка, защото в съзнанието му това не се беше случило с него. Личностите им бяха напълно разделени. Ами Слейтър? Тя погледна към неговото бедро — едно червено петно се беше появило и на неговите бежови панталони. Слейтър беше застрелял Сам, но раната се беше появила и при него, и при Кевин. Погледът й се насочи към ухото на Слейтър. След това към обувката му. И там имаше кръв.

— Съжалявам, Сам — каза Кевин. — Вината не е твоя. Съжалявам, че те въвлякох в това. Аз… не трябваше да ти се обаждам.

— Обади й се, защото аз ти наредих да й се обадиш, идиот такъв! — каза Слейтър. — А сега ще я убиеш, защото аз ти казвам да я убиеш. Не се опитвай да ми пробуташ нереалните светове на мама, Кевин. Кълна се, че ако не играеш честно, ще ви избия всичките.

Докато наблюдаваше задълбочаващите се бръчки по лицето на Кевин, Сам осъзна каква е истината. Това беше признанието, което Кевин трябваше да направи. Цялата игра всъщност беше измислена от Кевин в отчаян опит да изкара злата си същност от скривалището й. Опитваше се да изкара онзи Слейтър, който се криеше в него. Беше потърсил нея, неговата Саманта, доброто в него. Беше показал доброто и злото в себе си пред света в отчаян опит да се отърве от Слейтър. Слейтър мислеше, че печели, но накрая победител щеше да излезе Кевин.

Ако оцелееше. Вече се беше прострелял два пъти, веднъж в крака и веднъж в бедрото.