Тед Деккер - Три

— Обичам те, Сам — каза тихо Кевин, без да обръща внимание на болката в крака. — Независимо какво ще се случи, искам да знаеш, че съм изгубен без теб.

Дженифър крачеше напред-назад.

— Ще я удуша !

— Обадете й се — каза доктор Франсис.

— И да рискувам да я разкрия? Ами ако се намира точно пред вратата и телефонът й изведнъж се раззвъни? Не мога да го направя.

Той кимна.

— Нещо не ми се връзва.

Тя взе телефона си.

— Самата аз бях твърдо убедена, че Кевин е Слейтър.

— Така е.

— Освен ако…

Телефонът й изчурулика. И двамата погледнаха към него. Дженифър го вдигна до ухото си.

— Ало?

— Получихме доклада от Ригс — каза Галахър. Но Дженифър вече знаеше, че Слейтър и Кевин са различни хора.

— Твърде късно. Вече знаем. Нещо друго?

— Не. Само това.

Тя въздъхна.

— Имаме проблем, Бил. Как е настроението там?

— Мрачно. Въртим се без посока. Директорът пита за теб. Губернаторът го притиска. Очаквай да ти се обади. Искат да знаят.

— Какво да знаят? Нямаме представа къде е скрил Белинда. Остават ни само няколко минути, а нямаме никаква идея къде я е отвел. Предай им думите ми.

Галахър не отговори веднага.

— Ако това би могло да те утеши по някакъв начин, Дженифър, според мен той е невинен. Човекът, с когото разговарях, не е убиец.

— Разбира се, че не е убиец — сопна му се Дженифър. — Какво искаш да кажеш? Разбира се… — Тя се обърна към професора. Очите й срещнаха неговите. — Какво пише в доклада?

— Нали каза, че знаеш? Гласовете от записите са на един и същи човек.

— Гласовият модулатор…

— Не. Един и същи човек. Според Ригс, ако записът е на Кевин и Слейтър, то тогава Кевин е Слейтър. Има фонов шум, който една се долавя на втората касета. И двата гласа са от една и съща стая. Според Ригс той използва два телефона и записът е уловил леко ехо от онова, което казва по другия телефон.

— Но… това е невъзможно!

— Мислех, че това е преобладаващата теория…

— Но Сам е при тях и тя ни се обади. Кевин не е Слейтър!

— А защо си мислиш, че можеш да й вярваш? Ако е с тях, защо не ти каже къде се намират? Аз бих заложил на Ригс.

Дженифър изведнъж се спря по средата на килима. Възможно ли беше?

— Трябва да вървя.

— Дженифър, какво да…

— Ще ти се обадя. — Тя прекъсна разговора и се обърна към професора. — Освен ако Сам не ги е видяла и двамата.

— Двете срещали ли сте се някога? — попита доктор Франсис. — Виждали ли сте я със собствените си очи?

Дженифър се замисли.

— Не, не съм. Но… разговарях с нея. Много пъти.

— Аз също. Но гласът й не беше толкова висок, че да звучи точно като женски.

— Възможно ли е… той да го прави? — Дженифър търсеше нещо, направено от Сам, което да противоречи на това предположение. Не се сещаше за нищо. — Документирани са случаи за повече от две личности.

— Ами ако Слейтър не е единственият, който съществува в Кевин? Ако Саманта също е Кевин?

— Три! Три самоличности в едно.

Саманта наблюдаваше как другата ръка бавно и неумолимо описва дъга. Кевин седеше на пода, подпрял глава върху дланите си, объркан. Белинда се беше отпуснала в стола си, стиснала пребледнели устни, вперила поглед в Кевин. Ако леля му можеше да говори, какво ли щеше да му каже? Съжалявам, Кевин! Моля те, прости ми! Не се страхувай, Кевин! Стани и сритай този тип така, че дълго да те помни!

Белинда не поглеждаше към Слейтър. Все едно той не съществуваше. Или просто не можеше да понася вида му. Нито пък поглеждаше към Сам. Вниманието й беше привлечено единствено от Кевин.

Сам затвори очи. Спокойно, момиче. Можеш да се справиш.

Но честно казано, тя вече нямаше усещането, че може да се справи с това или с каквото и да било друго. Слейтър имаше два пистолета и широка усмивка. Тя разполагаше единствено с мобилния си телефон.

— Ей, ей, ей, искам да ти виждам ръцете, скъпа.

Дженифър прокара пръсти през косата си.

— Това е лудост! — Главата я болеше и времето изтичаше. Мисли! — Тя винаги изчезваше! Тя… той би могъл да си измисли всичко. КБР, специалната част, разпита на пакистанеца, всичко! Тя би могла да си измисли всички тези неща въз основа на информацията, с която разполага Кевин.

— Или която Кевин просто си е изфабрикувал — каза доктор Франсис. — Кевин стига до извода, че Слейтър не може да е Гатанката, защото някъде дълбоко в себе си той знае, че е Слейтър. Сам, неговото алтер его, стига до същия извод. Тя се опитва да освободи Кевин, без да знае, че тя е той.