Тед Деккер - Три

— Млъкни! — изрева Слейтър. — Никакви разговори! Рицарю мой? Да не искаш да повърна? Рицарю мой! Що за глупости!

Те го гледаха втренчено. Той започваше да изпуска нервите си.

— Ще започваме ли празненството? — попита Слейтър. Той пъхна пистолета на Саманта в колана си, направи две големи крачки към вратата на Белинда, отключи я и я отвори широко. Белинда седеше притисната до стената, завързана, с широко отворени очи. Бялата й дантелена нощница беше покрита с черни петна. Без грим лицето й изглеждаше доста нормално за жена около петдесетте. Тя проплака и Кевин усети как сърцето му се сви от жалост.

Слейтър се наведе и я издърпа да се изправи. Белинда излезе, залитайки, с треперещи устни, скимтейки от ужас.

Слейтър я бутна към бюрото. Посочи стола.

— Сядай!

Тя се стовари върху него. Слейтър посочи Сам с пистолета си.

— Горе ръцете, за да мога да ги виждам. — Сам махна ръцете си от кръста. Без да сваля пистолета, Слейтър измъкна една ролка с тиксо, откъсна парче от него и го залепи върху устата на Белинда.

— Пази тишина — промърмори той. Тя като че ли не го чу. Слейтър приближи лицето си до нейното. — Пази тишина! — извика. Тя подскочи и той се изсмя.

После извади втория пистолет от колана си и се обърна към тях. Запъна ударниците и ги вдигна към раменете си. Потта по голите му гърди лъщеше като олио. Той се ухили, свали ръцете си и завъртя пистолетите като професионален стрелец.

— Отдавна чакам този момент — каза Слейтър. — Истински важните моменти в живота никога не са толкова вдъхновяващи, колкото си ги представяте — предполагам, че досега сте го разбрали. Това, което ще се случи през следващите няколко минути, се е въртяло толкова дълго в съзнанието ми, че кълна се, там вече има дупка, дълбока няколко сантиметра. И без това вече получих огромно удоволствие от мислите; нищо не може да се сравни с него. Това е отрицателната страна на мечтите. Но пък си заслужаваше. Сега ще го направя реалност и разбира се, ще се опитам да го направя колкото се може по-интересно.

Той отново завъртя пистолетите, първо левия, после десния.

— Доста съм се упражнявал, личи ли?

Кевин погледна към Сам, която стоеше на метър и половина от Слейтър и гледаше ненормалника с тиха ярост в очите. Какво ли се въртеше в главата й? Слейтър беше прехвърлил вниманието си към нея в мига, когато влезе в стаята. Докато беше само с Кевин, мъжът не беше показал никакъв страх, но сега, изправен пред Сам, Слейтър използваше това шоу, за да прикрие страха си, нали? Наистина се страхуваше. Сам просто го гледаше безстрашно, с ръце на хълбоците.

Кевин се изпълни с гордост. Тя беше истински спасител, винаги се беше представяла като такава. Не той беше рицар, а тя. Скъпа Сам, толкова много те обичам. Винаги съм те обичал.

Това беше краят; знаеше го. Този път нямаше да успеят да се спасят взаимно. Беше ли й казвал някога колко много я обича? Не ставаше въпрос за романтична любов, а за нещо много по-силно. Отчаяна нужда. Нуждата да оцелее. Така, както обичаше собствения си живот.

Кевин примигна. Трябваше да й каже колко е ценна за него!

— Играта е проста — подзе Слейтър. — Няма нужда да обърквам обикновените хорица. Единият от двама души ще умре — той погледна към часовника, — след седемнайсет минути. Старата жена — Слейтър опря едното дуло в главата й, — която очевидно бърка истинския живот с реклама. Всъщност точно това ми харесва в нея. Щом си тръгнал да се преструваш, карай докрай, нали?

Той се усмихна и бавно насочи другия пистолет към Саманта.

— Или умната млада девица. — Беше протегнал и двете си ръце под прав ъгъл, едната към Белинда, другата към Сам. — Нашият екзекутор ще бъде Кевин. Искам да започнеш да обмисляш коя от двете ще убиеш, Кевин. Нито една от двете — това не е вариант; ще съсипе цялото забавление. Трябва да избереш едната.

— Не — отвърна Кевин.

Слейтър насочи единия пистолет към него и го простреля в крака.

Кевин изпъшка. Прониза го остра болка; усети, че му се повдига. Върху маратонката на десния му крак цъфна червена дупка. Хоризонтът му се замъгли.

— Ще го направиш. — Слейтър издуха въображаемия пушек от дулото. — Обещавам ти, Кевин. Със сигурност ще го направиш.

Сам изтича до него и подхвана омекналото му тяло. Той й позволи да го подкрепи и прехвърли тежестта си на левия крак.

Сам погледна Слейтър:

— Ти си болен… Нямаше нужда от това!

— Дупка в крака, дупка в главата; да видим накрая кой ще опъне петалата.