Тед Деккер - Три

— Добре ли си?

Очите на Кевин се стрелнаха над рамото й, след което се впиха в нейните. По лицето му проблясваха потни ручейчета. Бедният, беше ужасен.

— Всъщност не съм.

— Всичко е наред, Кевин. — Тя се усмихна. — Обещавам ти, всичко ще бъде наред.

— Всъщност, Кевин, няма да бъде наред — обади се Слейтър, приближавайки се бързо до нея. Той не беше чудовището, което си беше представяла. Нямаше рога, нито пожълтели зъби, нито белязано лице. Приличаше на атлет с къса руса коса, впити бежови панталони, тяло на гимнастик. Над едното му зърно се забелязваше голяма червена татуировка на сърце. Можеше да го е срещала десетки пъти през годините и нямаше да му обърне внимание. Само очите му го издаваха. Бяха отнесени, светлосиви очи, като на вълк. Ако очите на Кевин я привличаха, тези на Слейтър бяха от типа, който би я отблъснал. Той дори се усмихваше като вълк.

— Не съм сигурен дали си наясно какво имаме тук, но така, както аз виждам нещата, и двамата сте я загазили яко — каза Слейтър. — Кевин се обади три пъти на приятелката си от ФБР и аз просто го оставих да го направи. Защо? Защото знам колко е безнадеждно положението му. Никой не може да му помогне. Нито на теб, скъпа Саманта.

— Ако си искал да убиеш Кевин, досега да си го направил десетки пъти — каза Сам. — Каква игра играеш? Какво се надяваш да постигнеш с всички тези глупости?

— Бих могъл да убия и теб, скъпа моя. Стотици пъти. Но така просто е по-забавно. Всички сме тук заедно като голямо щастливо семейство. Мама е в килера, Кевин най-после се прибра у дома, а сега и малката му приятелка се появи, за да го спаси от лошото момче, което живее надолу по улицата. Почти като едно време. Дори смятаме да позволим на Кевин отново да убие. — Слейтър стисна устни. — Само че този път целта няма да съм аз. Този път ще пусне куршум в твоята глава.

Сам се обърна към Кевин. Той изглеждаше толкова крехък на жълтеникавата светлина. Уплашен. Слейтър щеше да принуди ръката му да я убие. Нея. Вече всичко придоби смисъл, макар тя да не знаеше точно какво има предвид Слейтър.

За нейна голяма изненада Сам не изпитваше страх. Всъщност дори се усещаше изпълнена с увереност. Може би точно така се чувства човек, преди да умре.

— Значи все пак се оказа момчето — обърна се Сам към Кевин. И двамата мъже я гледаха. — Как може такъв едър, силен, красив мъж така да те ревнува, Кевин? Помисли си. Как може такъв могъщ, интелигентен мъж да изпитва такива ненормални чувства към друг мъж? Отговор: Защото под онази голяма червена татуировка и всичките му мускули той е просто една жалка невестулка; той никога не е успял да си намери приятел, камо ли приятелка.

Слейтър я погледна.

— Предвид опасното положение, в което се намираш, ще ти простя отчаяните ти опити да ме обидиш, но според мен ревност не е точната дума, Саманта. Не мога да ревнувам от това парче месо.

Тя бавно извърна глава към него, изпълнена с кураж, без да знае защо.

— Тогава ме извини за неподходящия избор на думи. Ти не си безумно ревнив; ти се наслаждаваш на любовта, която двамата с Кевин винаги сме изпитвали един към друг. И това, че ако те бях хванала да ме следиш и да лижеш прозореца ми, щях да ти тикна тоалетната четка в лицето, не те притеснява, нали?

Устните му бяха свити в тънка права линия. Той примигна. После още веднъж.

— Всъщност аз избрах Кевин — каза Сам. — И Кевин избра мен, и никой от нас не иска да има нищо общо с теб. И ти не можеш да го приемеш. Това те подлудява. Кара те да побесняваш от яд.

Лицето на Слейтър се изкриви.

— А Кевин не побеснява?

Настъпи мълчание. Белинда стоеше в килера. Часовникът на стената показваше 20:35 часа. Трябваше да каже на Дженифър къде се намират. Мобилният й телефон все още се намираше в джоба й и според нея Слейтър не знаеше това. Дали щеше да успее да се обади на Дженифър? Ако успееше да пъхне ръка в джоба си и да натисне бутона за обаждане два пъти, той щеше автоматично да набере последния номер. Дженифър щеше да ги чуе. По пръстите й пробягаха тръпки.

— Наистина ли смяташ, че Кевин е по-различен от мен? — Слейтър размаха разсеяно пистолета. — Наистина ли вярваш, че този дребен смотаняк не иска точно онова, което искам аз? Той ще убие и ще излъже, и ще прекара остатъка от живота си, преструвайки се, че не го е направил, точно както всички останали. И с какво това го прави по-добър от мен? Аз поне не крия какъв съм!

— И какъв си ти, Слейтър? Ти си дяволът. Ти си болестта на този свят. Ти си жлъчка, ти си бълвоч. Хайде, кажи ни. Бъди откровен…