Тед Деккер - Три

— А Кевин?

— Кевин? Не знам за Кевин. Ако той е Слейтър, предполагам, че трябва да убие Слейтър така, сякаш унищожава някогашното си аз. Но няма да може да се справи сам. Дори може да не знае, че трябва да го убие. Човек не може да се справи със злото сам.

Кевин никога не й беше показвал вътрешността на бараката, защото казваше, че вътре е тъмно. Само че беше казвал само вътре , а не там долу . Вече си го спомняше. Никой не използваше безполезната стара барака, която се издигаше в ъгъла на двора. Старото бомбоубежище, превърнато в барака в подножието на купчината пепел.

Прозорецът, който не беше точно прозорец, трябваше да е прозорецът на Кевиновата стая. Слейтър би могъл да използва друга гатанка: Кое си мисли, че е прозорец, а всъщност не е? Противоположности. Като момче Кевин си мислеше, че е избягал през прозореца от мъчителния си свят, но всъщност не беше.

Старата барака в ъгъла на двора беше единственото място, за което Сам знаеше, че има някакво мазе. Там долу беше тъмно и нямаше прозорци, и тя знаеше, че Слейтър е долу в бомбоубежището заедно с Белинда.

Взе в ръка деветмилиметровия си пистолет и хукна нататък. Вратата й винаги беше заключена с резе и грамаден ръждясал катинар. Ами ако и сега беше така?

Би могла да се обади на Дженифър, но беше изправена пред дилема. Какво можеше да направи Дженифър? Да доведе хора и да обградят къщата? Слейтър можеше да извърши най-ужасното нещо. От друга страна, какво би могла да направи Сам? Да влезе с валсова стъпка, да конфискува всички незаконно придобити оръжия, да му щракне белезниците и да откара гадния тип в местния затвор?

Можеше поне да провери.

Тя се отпусна на колене до вратата, дишайки тежко, стиснала пистолета с двете си ръце. Катинарът беше отключен.

Не забравяй, ти си родена за това, Сам.

Тя пъхна пистолета под вратата и дръпна, използвайки мерника му вместо кука. Вратата се отвори със скърцане. Вътре светеше крушка с мъждива светлина. Тя отвори вратата докрай и протегна навътре ръката си с пистолета, като внимаваше да остане скрита зад касата. Постепенно отварящата се врата разкри рафтове и ръчна количка. На пода се забелязваше капак.

На каква ли дълбочина стигаше убежището? Не можеше да няма стълби.

Тя пристъпи вътре с единия, а след това и с другия крак. Сега видя, че капакът на пода беше вдигнат. Наведе се над тъмната дупка и се взря надолу. Вдясно се виждаше слаба светлина, съвсем слаба. Отдръпна се. Може би трябваше да се обади на Дженифър. Само на нея.

8:15. Все още разполагаха с четирийсет и пет минути. Ами ако останеше да изчака Дженифър тук, а после се окажеше, че това не е правилното място? Тогава щяха да разполагат само с половин час, за да намерят Слейтър. Трябваше да провери. Провери, провери.

Хайде, Сам, родена си за това.

Тя пъхна пистолета в колана си, коленичи, хвана се за ръба на отвора и бавно спусна единия си крак в шахтата. Докосна стъпало. Слезе няколко стъпала надолу, но после се върна. Обувките й щяха да вдигат много шум. Свали ги и отново започна да слиза надолу.

Хайде, Сам, родена си за това.

Имаше девет стъпала; тя успя да ги преброи. Не се знаеше дали няма да се наложи да хукне обратно с пълна скорост. Щеше да е полезно да знае кога да наведе глава, за да не се удари в тавана и кога да свие вдясно, за да изскочи от колибата. Говореше си на ум разни неща, за да се успокои, защото всичко останало беше по-добро от застрашителната тишина и несигурността, че може би върви към смъртта си.

Под вратата в края на бетонния тунел се виждаше светлина. Тунелът водеше към мазе под къщата на Кевин! Тя знаеше, че някои от тези бомбоубежища бяха свързани с къщите, но никога не си бе представяла, че под Кевиновата къща има толкова сложно укритие. Дори не знаеше, че под къщата има мазе. Можеше ли оттук да се стигне до горния етаж? Дженифър беше влизала в къщата, но не беше казала нищо за мазе.

Тя извади пистолета си и започна да се спуска на пръсти в шахтата.

— Млъквай! — Иззад вратата се разнесе приглушеният глас на Слейтър. Сам се спря. Проверено. Не можеше да сбърка този глас. Слейтър беше зад вратата. А Кевин?

Вратата беше добре изолирана; никога нямаше да я чуят. Пристъпи към нея и доближи ухо. Протегна ръка към бравата и леко натисна. Нямаше намерение да връхлита вътре с трясък, всъщност въобще нямаше намерение да влиза, но трябваше да разбере някои неща. Дали вратата е заключена, например. Тя не се отвори.