Тед Деккер - Три

— Просто ми кажи къде, за бога! Знам, че се отнася до теб, но времето изтича!

— Прозорецът.

— Прозорецът на Кевин?

— Моят прозорец. Това е мястото, където Слейтър ме е видял. Ето откъде ме мрази. — Тя хвърли поглед към огледалото си за обратно виждане. Зад нея беше чисто. — Нуждая се от още време, Дженифър. Ако Слейтър усети дори и намек за това, че някой друг се намесва в тази история, може да дръпне спусъка. Знаеш, че е така.

Дженифър не отговори.

— Моля те, Дженифър, няма друг начин.

— Можем да привлечем някои от най-добрите умове за случая.

— Тогава ги привлечи. Но не от следствието, и не местни. Не можем да рискуваме изтичане на информация. Освен това никой от тях няма да се справи с тези гатанки като мен. Сега нещата са свързани с мен.

Мълчание.

— Дженифър…

— Просто побързай, Саманта.

— Правя каквото мога. — Тя прекъсна връзката.

Задръж, Кевин. Моля те, не прави нищо глупаво. Изчакай ме. Идвам. Кълна се, че идвам.

Понеделник

19:25 часа

— Независимо дали момчето е измислено или истинско, то познава Сам и иска тя да отиде там — каза доктор Франсис, когато Дженифър затвори телефона си. — Той я примамва. Разбирате го, нали? Използва гатанките само за да продължи играта.

Дженифър въздъхна.

— Ами ако Сам ги открие? Той ще избие всички, а аз няма да съм направила нищо.

— Какво бихте могли да направите?

— Нещо. Каквото и да е! Щом не мога да го спася, поне бих могла да съобщя за това.

— Тогава докладвайте. Но как могат колегите ви да помогнат?

Той беше прав, разбира се, но мисълта, че просто си стои в дневната му и обсъжда човешката природа й се струваше… невъзможна! Рой беше убит при подобни обстоятелства от Гатанката. Вярно, че Слейтър най-вероятно не беше същият човек, но той беше от същия вид. Освен ако Кевин не беше Слейтър.

Дали в нея не живееше някой Слейтър? Мразиш ли някого, Дженифър? Милтън?

— Може би единственото, което можете да направите, е да се опитате да разберете, така че ако се появи някаква възможност, да сте добре подготвена — каза професорът. — Знам колко дразнещо може да бъде, но сега всичко зависи от Сам. Тя изглежда като човек, който знае какво прави. Ако съм прав, то Кевин има нужда от нея.

— Как така?

— Ако Кевин е Слейтър, той няма да има силите да го надвие сам.

Дженифър го погледна и се запита какви ли филми гледа този човек.

— Добре, професоре. Все още не знаем дали Кевин е Слейтър, или не. Теориите са хубаво нещо, но нека опитаме малко логика. — Тя взе тетрадката си и прехвърли крак върху крак. — Въпрос: От чисто логистична и основана на доказателствата гледна точка възможно ли е един човек да е извършил онова, което смятаме, че се е случило?

Тя отвори тетрадката със списъка, който беше съставила два часа по-рано, след като Сам отново беше изказала предположението, че Кевин е Слейтър и посочи първата точка с химикала си.

— Кевин получава обаждане в колата си.

— Макар да твърдите, че няма доказателство за това обаждане, нали? Телефонът е изгорял. Обаждането може да е било само в съзнанието на Кевин. Същото се отнася и за всеки незаписан разговор със Слейтър.

Тя кимна.

— Номер две. Колата се взривява три минути след обаждането, след като Кевин е успял да се измъкне.

— Личността, която е Слейтър, носи сложен мобилен телефон в джоба си — джоба на Кевин. Уредът е защитен и има предавател. След въображаемия разговор, давайки му три минути, личността на Слейтър взривява бомбата, която е поставил в багажника. Тя избухва по план. По същия начин детонира и всички останали бомби.

— Вторият телефон, който Сам намери.

— Съвпада — каза доктор Франсис.

— Но къде личността на Слейтър приготвя всичките експлозиви? Нищо не можахме да намерим. — Дженифър имаше свое предположение, но искаше да чуе мнението на професора.

Той се усмихна.

— Може би когато ми омръзне да се правя на учен, ще кандидатствам за работа във ФБР.

— Убедена съм, че ще ви посрещнем с отворени обятия. Проникновеното разбиране на религията е първостепенен критерий в наши дни.

— Очевидно Слейтър си има скривалище. Най-вероятно мястото, където крие Белинда. Кевин като Слейтър често получава подсказки за местонахождението му, без въобще да се усеща. Посред нощ, когато се прибира от училище. Той не си ги спомня, защото те са свързани с личността на Слейтър, а не с Кевин, който всъщност ходи там.

— Познанията му по електроника. Слейтър се учи, но не и Кевин.