Тед Деккер - Три

— Тя не спираше да повтаря, че е замесен вътрешен човек! Замесен беше — Кевин! Той е бил вътрешният човек. Освен това тя първа предположи, че Кевин и Слейтър са един и същи човек!

— А за Кевин Саманта и Слейтър са също толкова реални, колкото аз и ти.

Те се допълваха един друг, свързвайки точките, които оформяха идеалната картина.

Но дали беше така?

Дженифър поклати глава.

— Но аз говорих преди малко със Сам и тя виждаше Кевин и Слейтър, докато беше извън стаята. Да не би да казвате, че всъщност съм разговаряла с Кевин, който си е представял, че е Саманта, която се промъква към него и Слейтър?

— Възможно е — отвърна развълнувано професорът. — Нали прочетохте проучванията. Ако Кевин наистина има раздвоение на личността, Сам ще има собствена самоличност. Всичко, което прави, съществува единствено в съзнанието на Кевин, но и за двамата то е било абсолютно истинско.

— Значи току-що съм разговаряла с Кевин.

— Не, това беше Сам. В съзнанието на Кевин тя е различна от него.

— Но физически беше Кевин.

— Ако предположим, че тя е той, тогава да.

— А защо Слейтър не го спре? Ако Слейтър наистина е там. Кевин взема телефона и ми се обажда, а в съзнанието си той всъщност е Саманта, която стои пред вратата. В това има смисъл. Но Слейтър също е там. Защо не му попречи да се обади?

— Не знам — отвърна професорът, потърквайки с ръка брадичката си. — Човек би си помислил, че ще спре Кевин. Значи може би грешим.

Дженифър притисна слепоочията си.

— Но ако всички те са Кевин, това означава, че той никога не е имал приятелка от детинство на име Саманта. Измислил я е като начин да избяга, да запълни пропастта в живота си. След това създава Слейтър и когато открива, че Слейтър мрази Сам, той се опитва да го убие. Сега Слейтър се връща и заедно с него се връща и Сам. — Тя се обърна към него. — Но бащата на Сам е бил ченге! Живял е в къща, съседна на тяхната!

— Кевин може да е знаел, че там живее полицай на име Шиър, и просто да е създал Саманта въз основа на тази информация. Знаете ли дали полицай Шиър е имал дъщеря с това име?

— Никога не съм проверявала. — Дженифър не спираше да крачи, опитвайки се да се ориентира в притока на мисли. — В това има смисъл, нали? Белинда не би позволила на Кевин да има приятел, затова той си го е измислил. Идентифицирал се е с нея.

— Сигурно това трябва да е имал предвид, когато ми каза, че има нов модел за същността на човека — каза доктор Франсис. — Трите същности на човека. Доброто, злото и човек, който се разкъсва между тях. „Не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.“ Тук наистина се откриват три природи! Едната е доброто . Втората, онова, що мразя . И третата, аз !

— Борбата между доброто и злото, въплътена в един човек, който изиграва и доброто и злото, а същевременно остава и себе си. Кевин Парсън.

Двамата не сваляха поглед един от друг, вкаменени от мащабността на идеята.

— Това е напълно възможно — каза професорът.

— И звучи много правдоподобно. — Дженифър погледна часовника си. — Освен това времето ни почти изтече.

— Тогава трябва да й кажем — рече доктор Франсис и тръгна към кухнята. После се обърна към нея. — Ако Сам е Кевин, тогава трябва да й кажем. На него трябва да му кажем! Не бива да го оставяме да опитва да се справи сам. Никой не може сам да се изправи срещу злото!

— Да се обадим на Сам и да й кажем, че тя е Кевин?

— Да! Сам е единствената, която може да го спаси! Но тя е безсилна без теб.

Дженифър си пое дълбоко дъх.

— Ами ако грешим? Как да й го кажа, без да прозвуча като идиот? Извинявай, Сам, но ти не си реална личност. Ти си просто част от Кевин?

— Да. Кажи й, че това е сигурно и й го кажи бързо. Слейтър може да се опита да прекъсне разговора. С колко време разполагаме?

— Десет минути.

— Това ще бъде чудесно, Саманта — каза Слейтър, удряйки една в друга цевите на двата пистолета като две палки за барабан. После се сгърчи. — Чак настръхвам при мисълта.

Телефонът й беше единствената надежда, но Слейтър не спираше да я кара да си държи ръцете така, че да ги вижда. Ако знаеше за телефона, щеше да поиска да му го даде. И в двата случая той си лежеше напълно безполезен в джоба на панталона й. През главата й минаха десетки други възможности, но нито една не й се стори изпълнима. Сигурно имаше начин — доброто винаги намираше начин да възтържествува над злото. Дори ако Слейтър я убиеше…

Силен чуруликащ звук разкъса тишината. Телефонът!