Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

— Различни личности — може би, но различни методи?

— Търсиш под вола теле, Валънтайн. Не съм специалист по множественото личностно разстройство, дори не съм сигурен доколко изобщо приемам всичко това, но знам достатъчно, за да направя извода, че работата е доста объркана. И хаотична. Това не е точна наука. Всички улики, с които разполагаме в момента, сочат, че Райън е замесен в известна степен. Не успяхме да му намерим алиби дори за някой от предишните случаи — имал е възможност и мотив да извърши престъплението, а сега, ако сме прави, е отвлякъл и прокурора.

— Имаш право — отбеляза Марк, който се приближаваше зад тях. — От лабораторията потвърдиха, че отпечатъците съвпадат с тези от военното досие на капитан Райън Еванс.

Рики не беше очаквала нищо друго, но сега поне грижите й намаляваха с една.

— Не сме установили алиби отчасти защото не сме имали възможност да разпитаме заподозрения — продължи тя разговора си с Кракър. — Всичките ни улики са косвени.

— До този момент.

Тя кимна — той имаше право.

— Да, до този момент.

— В момента няма никакво значение дали Еванс е Костотрошача, когото разследвахме преди две години, или е откачен, който е превъртял в пустинята, и сега имитира хората, които са го пречупили. Важно е само, че е отвлякъл Уелш, а вероятно и дъщеря си. Основният ни приоритет е да върнем и двамата живи. Според мен той започва да става немарлив. Да се надяваме и да се молим този път да е оставил следа, по която можем да тръгнем.

Телефонът на Рики завибрира в джоба й. Извади го и видя, че я търси свещеникът. Беше ли научил вече?

Дръпна се към перилата на стълбите и отговори на обаждането.

— Отец Хортънс, рано сте станали.

— Имам съобщение за вас — отговори той. Гласът му беше напрегнат и тих и Рики веднага разбра, че Костотрошача се е свързал с него.

Обърна се и потърси погледа на Кракър:

— Какво ви каза?

— Иска да ви предам, че тръгва да преследва бащата на лъжата — отговори Хортънс.

— Помоли ви да ми се обадите, така ли?

— И настояваше никой да не го търси преди зазоряване. Трошача щял да го наблюдава и ако някой се появи преди сутринта, всички ще умрат. Каза да го търсите на единайсет километра южно от Менард.

Долепеният до ухото й телефон замлъкна.

— Каза ли ви кой е бащата на лъжата?

— Не. Допускам, че имаше предвид Костотрошача.

— Отче, Райън Еванс е отвлякъл Бъртън Уелш от дома му преди няколко часа. Мисля, че ни казва къде да го търсим.

— Той е отчаян — напомни й Хортънс. — Наистина ви препоръчвам да не предприемате нищо, преди да съмне.

— Престани! Престани да мърдаш! Не мога да го направя, ако се мяташ така!

Прокурорът се взираше в него с изцъклени очи и пищеше под парчето плат, което Райън беше откъснал от ризата си и беше натъпкал в устата му. Не можеше да чуе какво се опитва да му каже онзи, но не се нуждаеше от думи, които да потвърдят вече болезнено очевидното.

На Уелш никак не му харесваше какво се случва с него.

Подготовката отне на Райън цял час, отчасти защото да се справиш със сто килограма противящи се мускули не беше никак лесна задача, и отчасти защото се налагаше Райън често да се затваря в себе си, търсейки успокоение и здрав разум, което до този момент му се удаваше само донякъде, след като изключеше емоциите си.

Непрекъснато си повтаряше, че няма да убие прокурора. Не можеше . Не искаше. Обаче нямаше да спре.

Ако беше Бог, може би щеше да се спусне от небето и да спаси Бетани, без да нарани никого. Само че не беше Бог. Не спираше да си повтаря, че тази война е между него и Костотрошача, и че цената е животът на дъщеря му.

Уелш беше случайна жертва.

Въпреки това не беше в състояние да го убие. Не можеше.

А не можеше и да не спаси Бетани.

След като завърза прокурора с разперени ръце и разкрачени крака за пръчките на леглото, Райън реши, че не бива да му нанася повече удари в главата, за да изпадне в безсъзнание. Не беше лекар, но беше присъствал на стотици случаи с различни похвати за насилствен разпит и знаеше, че човешкият мозък може да понесе само определен брой удари с тъп предмет, преди да изключи напълно.

Рисунките по стените му даваха указания стъпка по стъпка, които Трошача искаше от него да спазва. Оказваше се, че в човешкото тяло има двеста и шест кости — триста и петдесет при децата, но с растежа много от костите се сливат.

Костите се деляха на две отделни системи — осев скелет, тоест гръдният кош, и добавъчен скелет, тоест крайниците. Първото не влизаше в работата на Райън. Задачата му беше да натроши части от добавъчния скелет.