Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Зад тази незаключена врата.

Протегна се към Уелш, опря пистолета в главата му, и отвори вратата. Оранжевата светлина от една газена лампа, закачена насред стаята, се разля навън.

Значи Трошача беше идвал тук. Или все още беше тук.

С дулото на пистолета подкани Уелш да влезе преди него, после затвори вратата зад гърба им.

Стояха насред стаята — вероятно шест на шест метра, излята от бетон, в която имаше три дебели дървени греди, които подпираха дървения таван. Лампата висеше от кука на средната греда.

Райън с един поглед установи, че нито Трошача, нито Бетани са тук, и едва не хукна навън, за да претърси склона за друга врата, за друго скривалище.

Само че по стените на бетонното помещение имаше рисунки и от тях целта на посещението му тук ставаше пределно ясна. Трошача беше нарисувал с тебешир десетина медицински схеми на човешкия скелет. В кръгове беше дал уголемени изображения на кости и беше отбелязал стави и конкретни точки.

До всяка схема имаше инструкции, описващи точно колко сила трябва да се приложи, за да може костта да се строши, без да пробие кожата.

До стената имаше желязно легло. А върху леглото имаше няколко купчини дървени блокчета със страна десет на десет сантиметра. В горната част на леглото имаше и старателно подредени на купчина кърпи и няколко намотки въже.

Най-отгоре беше поставен голям чук и менгеме.

Отначало Уелш просто оглеждаше, както правеше и Райън. Но после в съзнанието му се проясни какво крие за него тази стая и той започна да протестира ококорено и ръмжейки.

Хукна през стаята, преди Райън да успее да го спре и да го завърти, като го дръпне за хлабаво вързаните зад гърба ръце.

— Престани! — Райън насочи пистолета към главата му, но Уелш не даваше никакви признаци, че има намерение да се подчинява за каквото и да било. Вече крещеше през импровизирания заглушител в устата си и се опитваше да го изплюе.

— Престани или ще стрелям!

Райън обаче знаеше, че не би могъл да стреля, и огромните букви на стената правеха този факт болезнено ясен:

Пробиеш ли кожата му, ще ми бъде непотребен.

Счупи всичките му кости и ще я освободя.

Татко

Пълният абсурд на това положение блъсна Райън като топовен залп. Фактът, че сериозно се замисля дали да изпълни указанията на Костотрошача, му се стори едновременно отвратителен и принудително неизбежен. Нямаше да убие Уелш. Нямаше да направи онова, което Калид беше направил в пустинята, независимо от залога. Не можеше да убие невинен човек, дори ако така щеше да спаси дъщеря си.

Или пък можеше да го направи?

Защото не би могъл да не спаси дъщеря си! Не би могъл да не направи всичко в човешките възможности, за да предпази Бетани от смъртта. Ако спреше сега, Бетани щеше да умре, не се съмняваше в това. Затова, макар да знаеше, че не иска, че не може да убие този човек, не можеше да спре. Още не.

Щеше да намери начин. Някой заплетен в храсталака овен, който да спаси невинния 4 4 „Тогава Авраам, като подигна очи, видя — и ето, зад него един овен, вплетен в храст с рогата си, и Авраам отиде, та взе овена и го принесе за всеизгаряне, вместо сина си“. Битие, 22:13 — В Библейската притча Авраам изпълнил Божието изпитание да пожертва сина си Исаак, за да докаже твърдостта на вярата си. В последния момент Бог насочил Авраам към овен, заплетен в храстите, който да бъде принесен в жертва вместо невинния Исаак. Алегорията за агнеца Божи, принесен в жертва, и чудото на спасението, е алегория за жертвата и на самия Христос за спасението на невинните. — Б.пр. . Или ФБР, или самия Костотрошач, или смъртта на Райън — каквото и да е, само да му попречеше да изостави дъщеря си, независимо от цената!

Райън направи онова, което умееше най-добре. Изключи емоциите си и продължи да държи прокурора на мушка.

Уелш явно не се тревожеше, че може да получи куршум. Скочи от леглото и продължи да се опитва да си развърже ръцете.

Сдъвка достатъчно от хартиената салфетка, за да изплюе по-голямата част, и гласът му вече отекваше в склада.

Опита се да се възпротиви с викове, но гласът му звучеше по-скоро като вой на ранен вълк, излизащ направо от гърлото. По-скоро този звук, отколкото страхът, че Уелш може да избяга, принудиха Райън да действа незабавно.

Метна се към него.

Уелш имаше предимство и първо се стрелна надясно, после наляво. Райън скочи и в двете посоки, следвайки го с пистолета.

Изведнъж Уелш се освободи от колана. Райън се озова изправен пред лос, който би могъл да го премаже, ако не беше понесъл няколко много силни удара по главата си.