Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Спря тауруса на маркировката за единайсетия километър. Отдясно черен път водеше право на изток. Зелената табела, окачена леко под ъгъл, оповестяваше, че това е Ландърс Лейн. Успя да прочете белите букви на светлината на луната, която се опитваше да просветне между разкъсващите се буреносни облаци.

Райън остана в колата на разклона за няколко дълги мига. Изтри дланите си в панталона и погледна към Бъртън Уелш — мъжа, съблазнил съпругата му, докато самият той беше в пустинята.

Чакълът под гумите изпука, когато зави и пое по Ландърс Лейн. От двете му страни имаше високи царевични стебла. Пътят завиваше наляво — на юг — и той тръгна по него, следейки с поглед километража. Оказа се обаче ненужно, понеже голямата превключвателна подстанция изникна от земята точно където трябваше и Райън веднага разбра, че е пристигнал.

По проводниците с високо напрежение, които излизаха от станцията, бяха накацали гарвани. А някъде под тези проводници имаше помещение. Стар склад, останал празен известно време в очакване да приеме някого тази нощ.

И тогава я видя — табелата върху оградата покрай подстанцията. Несръчно нарисувана червена стрелка сочеше надясно, където на фона на нощното небе се очертаваше висока чакълеста могила.

Насочи колата към могилата и установи, че отвъд нея земята хлътва в голяма яма. Намираше се в подстанцията, но тук имаше и стар ров за добив на чакъл. Или пък открита мина.

Складът беше вкопан в склона на могилата. Райън различи бетонната фасада на заключената постройка, а на дървената врата беше нарисуван силует на птица.

Гарван.

Рики Валънтайн се стресна и се събуди, все още в плен на съня си за един слънчев ден в Сейнт Джон на Вирджинските острови. Беше прекарала там две седмици след ареста на Фил Суицър, припичаше се безгрижно на слънце възможно най-далеч от жежкото лято в Тексас. Разхождаше се по брега и посещаваше разни местенца, които се грижеха за туристите, като продаваха прекалено скъпи джунджурии, или предлагаха различни водни спортове, а през цялото време Костотрошача беше навестил мислите й само няколко пъти. Удивително бе как смяната на обстановката се оказваше в състояние да изпразни съзнанието от най-тъмните му и мрачни мисли.

Часовникът върху нощното шкафче на Рики показваше 2:43 с големи червени цифри. Телефонът й продължаваше да звъни. Вече не беше на Карибите и Трошача не беше зад решетките.

— Ало?

По гласа на Марк отсъди, че той явно отдавна е буден.

— Извинявай, че звъня по това време, Рики, но се случи нещо. Някой е проникнал с взлом в къщата на Бъртън Уелш и той изглежда е изчезнал.

Информацията се завъртя шеметно в главата на Рики.

— Изглежда?

— Ами, живее сам, а съседите казват, че се прибира и излиза по всяко време, така че от полицията не са сигурни дали не се е скатал някъде другаде.

— Но?

— Но по входната врата има следи от проникване с взлом и явно е спал на леглото си. Колата му още е в гаража.

Рики седна в леглото.

— Значи е отвлечен. Кога е станало?

— Почти преди три часа…

— Какво? — Тя хукна към банята, щракайки лампите пътьом. — Защо научавам чак сега?

— Прокурорът си пада женкар и явно някой в управлението е решил, че сигурно е свързано с жена, това е. Ако оповестиш публично, че Уелш е изчезнал, а се окаже, че е при някоя капризна любовница… нали се сещаш. Заема висок административен пост.

— Добре, изпрати ми адреса. Идвам.

— Трябва да му го признаем на този тип — пипа здравата.

Наистина пипаше здравата. Ако извършителят беше Райън Еванс и ако Райън Еванс наистина беше убиецът, явно се беше върнал, за да отвлече мъжа, когото обвиняваше за разпадането на семейството си. Досега не им беше известно Костотрошача да е отвличал мъже, но обстоятелствата му бяха предоставили идеалната възможност.

Рики си помисли, че в цялата история се крие някаква иронична прелест. А после сама се укори за тази нелепа мисъл.

— Нарушава собствения си модел и ескалира. Нали разбираш какво означава това, Марк.

— Че дъщерята е все още жива.

— Точно така. Въвлича и Уелш. Намерим ли Уелш, ще намерим и момичето. Някакви следи?

— Полицейски патрул си спомня черен форд седан на шосе 71, когато пристигал в отговор на повикването. По онова време на пътя нямало много коли.

Бяха съобщили за кражбата на черен форд „Таурус“ и го бяха включили в инструкциите за издирването заедно с още стотина превозни средства, които Еванс би могъл да използва за бягството си.