Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Получи го едва след няколко секунди, през които Еди продължаваше да рита и да се бори, опитвайки се да поддържа хаоса в стаята колкото се може по-дълго. Най-накрая Кротала го блъсна върху конзолата, удряйки главата му в метала. Пронизителното боботене на оръжията спря в мига, в който замаяният стрелец удари с ръка бутона.

Кротала издърпа Еди и опря револвера си под брадата му — но само след миг го свали, защото Шабан заби няколко бързи удара в лицето на беззащитния англичанин, крещейки от безсилна ярост. Последния удар нанесе в корема му, след което го блъсна към вратата и Еди се стовари на пода на мостика.

Египтянинът профуча покрай него и го ритна в гърдите, преди да посочи с пръст през прозореца.

— След тях!

Мейси гледаше невярващо пушещите останки на бъгито.

— Какво беше това, по дяволите?

— Еди! — Нина погледна към ховъркрафта с надежда. Той беше още жив!

Очевидно Шабан не искаше да повреди канопа. Доказателство за това беше, че стрелбата спря, вместо оръдията просто да бъдат насочени към ленд ровъра. Което ѝ даваше шанс да спаси съпруга си.

Малък шанс, но Нина щеше да се възползва от него.

— Завий назад — каза тя. Мейси я погледна неразбиращо. — Обърни и подкарай към ховъркрафта!

— Да не си се побъркала? — ахна Мейси. — Не видя ли какво се случи с бъгито? Прашките ми са по-големи и от най-голямото парче, което остана от него!

— Няма да стрелят по нас. — Надявам се , помисли си на ум. — Хайде, обръщай!

Мейси неохотно направи широк завой.

— Нали ти казах, че те смятам за много умна? Дано не съм бъркала.

Нина не ѝ обърна никакво внимание, опитвайки се да сглоби плана за действие. Погледна гранатата, ножа — след което отключи закопчалките на куфарчето.

— А сега какво смяташ да правиш? — поиска да знае Мейси.

Нина отвори куфарчето и показа гърнето, което спокойно си лежеше вътре. След повдигането на капака вече нямаше какво да го притиска надолу и то бавно се надигна нагоре, като дунапренът постепенно прие първоначалната си форма. Тя извади ножа и отряза част от него — неравен куб със страна около десетина сантиметра — и отново затвори куфарчето.

— Изравнявам шансовете.

— Връщат се към нас! — докладва пилотът на ховъркрафта.

— Какво? — Шабан погледна пред прозореца на мостика. Ленд ровърът наистина се движеше право срещу ховъркрафта. — Тя смята да ни атакува !

— С какво? — попита Халил.

— С гранатата, която взе от Хашим!

Пилотът изсумтя саркастично.

— Гранатата няма да ни нарани. Корпусът е брониран — най-много да разкъса въздушната възглавница, а тя е разделена на отделения. Ще пробие само едно от тях, а не всичките.

— Тогава какво смята да прави?

Хамди се подаде през вратата.

— Може да се е осъзнала и да иска да се предаде? — предположи той с надежда в гласа.

Шабан погледна към Еди, който се беше свил на пода между двама войници, повикани от Халил.

— Ако поне малко прилича на съпруга си, силно се съмнявам. Изправете го.

Кротала вдигна Еди на крака и го блъсна назад към кърмата.

Халил погледна към приближаващия се джип.

— Можем да простреляме двигателя и да ги принудим да спрат.

Шабан поклати глава.

— Може да повредим гърнето. Щом доброволно идва насам, нека видим какво е намислила. Ако е номер, ще плати за него с живота си. — Той погледна злобно към Еди. — И с неговия.

Ховъркрафтът представляваше гигантска тъмна маса, командната му кула се издигаше над плоската главна палуба като команден пункт на подводница. И ставаше все по-голям.

— О, господи, какво правим? — проплака Мейси, забелязвайки оръдията му.

Нина пъхна ръце под ремъците и метна куфарчето на гръб като раница.

— Като ти кажа, просто завий. — Тя се сви на пасажерската седалка. — Приготви се…

— Това нещо е огромно ! — възрази Мейси. — Ами ако ни прегази?

— Разчитам на теб да не го позволиш.

— О, не ме притискай! — Ховъркрафтът се приближи и вече повече приличаше на сграда, която по някакъв начин се е откъснала от основите си, отколкото на превозно средство. Ревът на турбините му цепеше въздуха.

Нина извади ножа. Ховъркрафтът се движеше право към тях, изпод въздушната му възглавница се заформяха малки пясъчни бури.

— Готови, готови… сега !

Мейси рязко завъртя волана и ленд ровърът се плъзна покрай дясната страна на грамадната машина. Нина запази равновесие, очаквайки подходящия момент.