Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Погледът ѝ се отклони към ножа и двете гранати. Еди сигурно щеше да измайстори някое гениално оръжие от тях, но тъй като Нина се съмняваше, че преследвачите ѝ щяха да я допуснат достатъчно близо, за да използва ножа, оставаха ѝ единствено двете гранати. А ако я забележеха, че се кани да ги използва, трябваше просто да завият настрани…

Идеята, която ѝ хрумна, беше толкова елементарна, че чак ѝ се стори смешна. Но беше единствената ѝ надежда.

Ако успееше да я реализира.

Тя отново огледа пустинята, този път по-внимателно. Трябваше ѝ просто една по-голяма дюна…

Мейси изпищя и се наведе — върху пясъка се изсипа дъжд от куршуми, който оформяше малки гейзерчета и бързо се приближаваше към ленд ровъра. Нина се плъзна надолу в седалката си и рязко завъртя волана, но беше твърде късно. Задното стъкло на джипа се пръсна, а по алуминиевите му стени цъфнаха малки дупки.

Дъждът от куршуми стана още по-интензивен, когато към него се присъедини и вторият стрелец. Нина знаеше, че няма да успее да им се изплъзва още дълго време…

Нови куршуми се забиха в каросерията на джипа. Предното стъкло се напука, а прозорецът зад Нина се пръсна на парчета и един куршум прелетя през кабината. Ако беше минал шест сантиметра по-ниско, щеше да я улучи в главата.

Тя завъртя рязко волана и ленд ровърът едва не се преобърна върху пясъка. На гърба на средната седалка, точно над куфарчето, зейнаха две дупки. Мейси изпищя.

Нина отново изправи волана и двете бъгита я последваха. Тя погледна напред. Приближаваха една дълга зигзагообразна дюна, покрай която се простираше ръбеста, обрулена от ветровете скала. Идеална — стига да успееха да се доберат до нея…

Поглед в огледалото. Едното от бъгитата се намираше на около двеста метра зад тях.

— Дръж волана! — извика Нина.

Мейси я погледна стреснато.

— Какво?

— Дръж волана! — Тя ѝ махна с ръка да се премести от другата страна.

Мейси се плъзна към мястото ѝ.

— Какво правиш?

Нина натисна силно педала за газта и се надигна, за да прескочи Мейси. Видя в огледалото, че най-близкото бъги ускорява, скъсявайки дистанцията, за да получи възможност за точен изстрел. Другото бъги спря да стреля, за да не улучи другаря си.

— Просто натискай педала за газта и дръж волана — каза тя. Мейси се подчини, свивайки се неудобно върху седалката. — Имам една идея.

В оръжейното помещение на ховъркрафта Еди надничаше над рамото на стрелеца, за да наблюдава преследването върху екрана на монитора.

Преследване, което скоро щеше да приключи. На компютрите в стаята се изписваха обхвата, местоположението и скоростта на трите автомобила и разстоянието в метри между първото бъги и джипа на Нина, което бързо се скъсяваше.

Зад него Шабан удари с юмрук по конзолата, когато първият стрелец отново засипа джипа с куршуми.

— Шофьорът! — изкрещя той. — Кажете му да се цели в шофьора! Не трябва да рискуваме да улучи гърнето!

Седящият мъж повтори заповедта.

— Куфарчето бронирано ли е? — попита нервно Хамди.

— Срещу куршуми от пистолет, да — отвърна Халил. — От картечница… не знам.

— Ще трябва да го провериш, като си го върнем, Хамди — рече Шабан и погледна презрително към Бъркли. — Ръцете на доктор Бъркли треперят твърде силно.

Еди погледна към Бъркли, който стоеше пребледнял в ъгъла.

— Май вече започна да размисляш, а? — попита го студено той. — Не е толкова забавно да гледаш как стрелят по някой, когото познаваш. Но пък поне ти плащат, нали!

— Затваряй си устата — каза Кротала и го блъсна към конзолата.

На екрана се виждаше как ленд ровърът се отправя към една дюна, бъгито се приближава към него, а стрелецът се прицелва…

Нина се прехвърли на задната седалка на джипа, стиснала в ръка едната граната.

— Давай напред! — изкрещя тя на Мейси, докато се промъкваше към задната врата. — Кажи ми, когато приближим върха!

— Какво правиш? — попита Мейси, поглеждайки назад. Видя как бъгито се приближава бързо, когато джипът забави скорост по склона. Тя натисна с двата си крака педала за газта.

— Просто ми кажи! — Нина надникна навън през счупения заден прозорец. Първото бъги продължаваше да се движи по следите им на по-малко от сто метра зад тях…

Нина сграбчи дръжката на задната врата и пъхна палец в халката на гранатата.

— Хайде, приближи се, хайде — мърмореше тя, докато наблюдаваше как бъгито скъсява разстоянието. — Хайде…