Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Единственият му отговор беше погледът му, изпълнен с гневна решителност, преди да се издърпа нагоре, вкопчил болезнено пръсти в крака ѝ.

Погледът ѝ се втвърди.

— Щом така си решил.

Тя го изрита силно в лицето. Главата на Хашим се отметна назад и ръцете му се плъзнаха по крака ѝ, след което отново се вкопчиха в глезена ѝ, а тежестта му я повлече към ръба.

Мейси сграбчи куфарчето, но не можа да го освободи от ремъците.

Нина отново го ритна; изхрущяването на счупения му нос сигурно се беше чуло чак от другата страна на моста.

— Махни се — извика тя, подчертавайки всяка своя дума с ритник — от мен!

— Аз ли?

— Ти! Задник!

Въпреки силната болка, Хашим се беше вкопчил в нея със силата на фанатик. Той продължаваше да я дърпа надолу, приближавайки я все повече към пропастта.

Още един ритник и едната му ръка се изплъзна — но той бръкна с нея под ремъците на гърдите си, измъкна един нож от калъфа му и се приготви да го забие в крака на Нина…

Тя отново го ритна.

Този път не в лицето, а в другата ръка.

Болката, която изпита той, когато ботушът ѝ бе ритнал пищяла му, беше силна — но беше нищо в сравнение с тази от счупените пръсти. Ножът падна на пода, култистът изкрещя и полетя надолу в пропастта — точно когато Мейси успя да разкопчае каишките на куфарчето. Мъжът изчезна в мрака, като не спираше да крещи.

Мейси залитна и падна, изпускайки куфарчето на ръба на пропастта. С разтуптяно сърце Нина погледна към тресящия се мост. Кротала държеше ранения Еди на мушка, докато останалите напредваха нагоре.

Тя знаеше, че Шабан ще използва Еди като заложник, за да я накара да му предаде канопа в замяна на живота му… а след това щеше да го убие. Същото щеше да се случи и ако ритнеше куфарчето в пропастта.

Оставаше ѝ само едно. Същият избор трябваше да направи Еди в подобна ситуация скоро след като се срещнаха за пръв път, само че тогава ролите им бяха разменени. Ако искаше да го спаси…

Трябваше да го изостави.

Тя скочи и грабна падналия нож и куфарчето.

— Да тръгваме!

Мейси я погледна шокирано.

— Но Еди…

— Бягай! — Стиснала куфарчето под мишница, тя побягна към коридора.

Мейси погледна отчаяно Еди, но щом зърна пистолетите, които се насочиха към тях, тя хукна след Нина. Куршумите откъртиха парчета скала над главата ѝ.

Шабан беше почервенял от ярост.

— Убийте ги! Убийте ги! — изкрещя той и грабна пистолета от ръката на най-близко стоящия войник. Но жените вече бяха изчезнали. Той изрева яростно и удари оръжието в пода толкова силно, че пластмасовата му дръжка се пръсна на парчета. Стиснал юмруци, той вдигна глава и забеляза Еди.

За миг изглеждаше така, сякаш се кани собственоръчно да го хвърли в пропастта, но постепенно се взе в ръце.

— Застреляй го! — нареди Шабан.

Кротала се ухили.

— Себак, почакай! — извика Халил. Кротала се поколеба пред авторитетния глас на военния, а Шабан се обърна рязко и погледна неочаквания си опонент. — Можеш да го използваш като го размениш срещу гърнето. Тя няма да го унищожи, докато вярва, че може да си върне него.

Шабан пое дълбоко въздух, без да спира да трепери от гняв.

— Прав си — каза най-накрая той. — Благодаря ти, че ме спря, приятелю.

— Винаги мисля в твой интерес. И мой, разбира се — добави той с лека усмивка.

— Значи няма да го убиваме? — Кротала изглеждаше разочарован.

— Разбира се, че ще го убием — изръмжа Шабан. — След като си върнем гърнето.

— Значи ще доживея до стогодишна възраст — обади се Еди, придържайки ранената си ръка. — Никога няма да я хванете. Тя ще се върне в Абидос, ще разкаже на египетското правителство какво се случи тук… и после, друже, ще бъдеш прецакан.

— Не ми се вярва. — По белязаното лице на Шабан се изписа лека усмивка, когато веригата най-после се спря. Останалите войници се втурнаха да прекосяват моста. — Не знаеш как сме дошли дотук, нали?

— Какво е това , по дяволите? — ахна Мейси, когато двете с Нина се изкачиха по стъпалата към повърхността и хукнаха към ленд ровъра, присвили очи от яркия блясък на пустинното слънце.

— Лошо. — На около стотина метра от тях се намираше гигантският военен ховъркрафт. Предната му товарна рампа беше спусната и зееше като гигантска зяпнала уста. Халил бе осигурил не само морална подкрепа на Шабан. — Но ако успеем да стигнем до каньона, няма как да ни последват в него. — Нина седна зад волана и остави куфарчето на средната седалка, пъхайки ножа в калъфката, която беше прикрепена към ремъците.