Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Шабан изглеждаше отвратен.

— Пари. Само това ли има значение за теб?

— Разбира се, че не. — Озир се ухили и снижи глас. — Сексът също! — добави той и се изкикоти.

— Толкова си жалък — произнесе студено Шабан. — Позор за нашето семейство, обида за боговете. И аз повече няма да търпя тази обида. — Той извади пистолет и го насочи към гърдите на брат си.

В първия момент Озир като че ли не го забеляза, умът му отказваше да приеме онова, което виждаха очите му.

— Какво правиш, Себак? — каза най-накрая той, опитвайки се да се усмихне, но се отказа, щом погледна лицето на Шабан и прочете по него само гняв и омраза. — Себак? Какво е това?

— Краят, братко мой — изсъска той. — Ти получи своите удоволствия, получи всичко, за което не си помръдна пръста и не го заслужаваше! — Той блъсна Озир назад към саркофага.

По лицето на Озир се изписа страх, когато осъзна, че брат му не се шегува. Той погледна отчаяно към войниците си.

— Някой… Някой да му вземе пистолета! — Мъжете го гледаха с каменни лица. — Помогнете ми!

— Те не са твои последователи — изсъска Шабан със зловеща усмивка. — А мои. Всички твои последователи сега ще боготворят мен — или ще умрат!

Бъркли отстъпи нервно назад.

— Какво… какво става тук?

— Става това — рече Шабан, — че заемам мястото, което ми се полага по право като глава на Храма. Това е мое рождено право! — Той погледна към мумията зад Озир — и се изплю върху нея. — Озирис! Пфу! Сет е бил по-силният брат. Сет е бил по-големият брат, но е отстъпил пред Озирис от страх! — Египтянинът вече крещеше и устата му пръскаше слюнка. — Това време приключи! Дойде моето време! Ще взема онова, което ми принадлежи! — Гласът му се извиси в налудничав писък. — Аз съм Сет! Аз се преродих!

Озир го гледаше ужасено.

— Какво… какво ти става? — изпъшка той. — Ти не си Сет, нито аз съм Озирис! Ние… ние сме синове на пекар, Себак! Никой не е прероден — това не е реално! Всичко съм си измислил! Знаеш го много добре, беше с мен, когато го измислях!

— Когато призоваваш бог, ти го правиш истински — каза Шабан внезапно с ледено спокойствие. — Всичките ги правиш истински. Последователите ти те боготворят като Озирис, значи си Озирис. Аз съм братът на Озирис, значи съм Сет. Аз съм богът на мрака, на хаоса, на смъртта — и моето време настъпи!

— Ти… ти си се побъркал! — заекна Озир. — Какво е станало с теб?

Гневът се възроди.

— Какво е станало с мен? Само ти можеш да си толкова заслепен, Халид! Цял живот получаваш всичко; аз не получих нищо. Ти беше любимият син, аз бях низвергнатият. Ти успя да се добереш до слава и богатство, а аз бях принуден да вляза в армията. Ти имаше пари и жени, а аз бях изгорен жив! — Той разкъса ризата си и разголи гърдите си. Те бяха също толкова грозно белязани, като лицето, белезите се спускаха надолу по тялото му. — Ако Халил не ме беше измъкнал, щях да умра! А ти дойде ли да ме видиш в болницата? Не!

— Някой има проблеми с големия брат — прошепна Нина на Еди.

— Някой има проблеми със здравия разум! — отвърна той шепнешком.

— Аз бях… бях на снимачната площадка — започна уплашено да се оправдава Озир. — Не можех да се измъкна.

— Два месеца? — изръмжа Шабан. — Не! Знам какво си правил. Обикалял си света и си правил секс с разни курви!

Озир не се отказваше.

— О, мисля, че разбирам. Не ми завиждаш заради парите и славата. А заради това, че огънят те е направил по-малко мъж!

Гневът, който се надигна в гърдите на Шабан, беше толкова силен, че той не успя да каже нищо. Вместо това удари брат си с пистолета в лицето, пръскайки с кръв капака на саркофага. Мейси ахна, дори Еди примига.

Озир се свлече на земята, стиснал главата си с ръце. Шабан успя да овладее емоциите си.

— Махнете това нещо оттук — каза той на Кротала, сочейки мумията.

Кротала и един от войниците се приближиха до саркофага. Преди Нина да успее да се възпротиви на оскверняването, те измъкнаха мумията от ложето ѝ и най-безцеремонно я хвърлиха на пода. Погребалната маска падна и в тях се взря изсъхналото, безоко лице.

Шабан насочи пистолет към брат си.

— Влизай вътре.

Озир го погледна объркано.

— Какво?

— В саркофага. Веднага!

— О, боже — каза Нина, осъзнавайки какво става. — Халид, той разиграва истинската история на Озирис и Сет — как Сет примамва Озирис да влезе в ковчега и го запечатва вътре!

Шабан ѝ се усмихна злобно.

— Радвам се, че някой знае истинската история.

— Смяташ ли да му отрежеш оная работа и да нахраниш рибите с нея? — попита Еди.