Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

При вида им Мейси ахна, дори Еди беше впечатлен.

— Много са бляскави.

Колоните бяха издялани във формата на египетски бог и огледалния му образ. Но това не бяха фигурите, които ги бяха наблюдавали от стените по време на спускането им в пирамидата. Тези бяха други, на мъж с висока шапка, който държеше жезъл в едната си ръка и сърп в другата. Тялото му беше обвито в плътни ленти, също като мумия, но лицето му беше открито, кожата му имаше зеленикавия цвят на окислена мед. И двете статуи бяха богато украсени със злато и сребро.

Озирис.

Между двете статуи се виждаше входът към тъмна камера. Нина насочи фенерчето си. Отвътре проблеснаха още злато и сребро, покрай стените бяха струпани съкровища, но погледът ѝ остана върху онова, което лежеше в средата на голямата стая: обемен, заоблен обект, облицован в чисто сребро.

Саркофаг.

Нина бавно се приближи, оглеждайки двете фигури за следи от последния скрит капан. Нямаше такъв. Бяха достигнали целта си, последната камера.

— Намерихме я — каза тя, поглеждайки удивено Еди и Мейси. — Намерихме гробницата на Озирис!

Влязоха в камерата, която по размери и форма приличаше на Озириона, и осветиха с фенерчетата си артефактите и съкровищата. Те варираха от поразителни до съвсем прозаични — блестящи статуи от чисто злато редом с най-обикновени дървени столове; лодка в реални размери, върху която стоеше маска на Озирис от злато и сребро с облегнати върху нея снопове копия. Находката надминаваше дори гробницата на Тутанкамон. Прочутият фараон беше сравнително маловажен владетел от Новото царство, управлявал преди по-малко от три хиляди и петстотин години, а Озирис беше митологична фигура в плът, основополагащ камък на египетската цивилизация.

И те го бяха открили първи.

Нина огледа саркофага. Капакът представляваше мащабна репрезентация на човека, който лежеше вътре. Изваяното сребърно лице се взираше ведро в тавана с широко отворени, очертани с очна линия очи.

— Изработката е невероятна — прошепна тя. — Всичко тук е невероятно. — Тя махна с ръка към заобикалящите ги предмети. — Никога не съм си представяла, че преддинастичен Египет е бил толкова напреднал.

— Също като Атлантида — каза Мейси. — И те са били много напреднали за времето си, но никой не е знаел за тях. Докато вие не ги открихте.

Нина ѝ се усмихна.

— Знаеш ли, Мейси, тук става по-скоро въпрос за съвместно откритие.

Мейси грейна.

— Не е зле за една третокласна студентка, нали?

Еди се вгледа отблизо в комплект боядисани дървени фигурки, които символизираха слугите, придружаващи господаря си в отвъдното, след което огледа една по-груба статуетка, издялана от странен пурпурен камък, преди да отиде от другата страна на саркофага.

— Добре, какво ще правим сега, след като го открихме?

— Обикновено бих ги снимала, каталогизирала и изследвала — отвърна Нина, — но това не е стандартен случай. Първо трябва да се подсигурим, че гробницата няма да бъде ограбена. Ще трябва да се свържем с египетското правителство, да отидем при доктор Асад.

— Ами онзи хляб, който всъщност търси Озир? — Той се огледа за нещо, което да наподобява храна. На една малка дървена масичка имаше нещо, което някога може и да е било самуни, но сега просто се беше превърнало в прах. — Едва ли ще успее да си направи сандвич от тях. Виждаш ли нещо друго?

— Погледни надолу. — Еди го направи и видя малка ниша в основата на ковчега, в която имаше глинено гърне с височина около трийсетина сантиметра. — Канопи. Египтяните са ги използвали, за да съхраняват в тях важните органи на тялото, които изваждали при мумификацията. Озир смята, че в храносмилателната му система може да са останали спори от маята.

Мейси забеляза друго гърне на пода до Нина, след което откри трето до горната част на саркофага.

— И тук намерих едно — трябва да има и долу, при краката му. — Еди погледна и кимна утвърдително. — По едно във всяка една посока. Това е с маймунска глава на песоглавец — бог Хапи. Значи дробовете на Озирис са в него. — Тя се протегна да го вземе, но изведнъж осъзна какво беше казала току-що, и се дръпна назад. — Гадост.

— Кое гърне за какво е? — попита Нина.

— Хапи олицетворява севера, така че… — Тя определи посоките. — Това към теб трябва да е чакал — Дуамутеф.

Нина освети с фенерчето гърнето в краката си; боядисаният му капак наистина имаше дългоухата форма на чакалска глава.

— Да.

— Значи там се намира стомахът. На противоположната страна е соколът — Кебезенуф. Или беше Кебезунеф? Така се получава, когато в езика няма гласни. Както и да е, там са червата.