Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Прекрасно — каза Еди. — Гърне с черва.

— А онова в южния край, под краката му, прилича на човек, защото Амсет е бил човешки бог. Там се намира дробът на Озирис.

Еди млясна с устни.

— Така е по-добре. Някой да има пържени картофки?

— Той е на шест хиляди години, Еди — предупреди го ухилената Нина. — Освен това не нося „Мезим форте“.

— Тогава ще пропусна. Значи, щом Озир търси тези гърнета, какво ще ги правим? Да ги разбием ли?

— Предпочитам да не го правиш — обади се Озир от вратата.

Нина подскочи стреснато, а Мейси изписка — те се обърнаха и го видяха облегнат небрежно на една от фигурите на Озирис. Зад него стоеше Шабан, насочил оръжието си към тях.

Озир пристъпи напред и зад него се появиха още хора, сред които бяха Кротала и Хамди.

— Изглежда по-невероятно, отколкото си я представях — каза той, оглеждайки съдържанието на стаята. — И сега ми принадлежи.

— Не, изобщо не е така — сопна му се Нина.

— Ние дойдохме първи — каза Еди. — Кой преварил, той натоварил.

Шабан им махна с пистолета да се отдалечат от саркофага.

— Ще ви дам нещо друго. Куршуми.

Озир се приближи до сребърния ковчег и вдигна канопа до краката му.

— И органите на Озирис са тук. Точно както предположих, доктор Уайлд.

Нина понечи да му отговори, но в този момент някой друг влезе в стаята.

— Лоугън? — ахна тя. — Ти, кучи сине! Сега за тези клоуни ли работиш?

Бъркли я изгледа студено.

— Този твой навик започва да ме вбесява, Нина. Аз правя голямо откритие, ти ме изпреварваш. Поне този път няма да изглеждам като идиот по телевизията.

— О, горкият той — подсмръкна Нина и театрално избърса една въображаема сълза от окото си. — Горкият малък Лоугън, някой му е откраднал аплодисментите — и сега той е готов да се откаже от всичко, в което смятах, че вярва, и да се продаде на шайка ненормални последователи на някаква глупава, измислена религия.

Белязаното лице на Шабан се изкриви от гняв и той се прицели в Нина, но Озир поклати глава.

— Не тук. Не искам гробницата да бъде осквернена. — Той остави гърнето на земята и бавно заобиколи саркофага. — Четири гърнета — дроб, черва, дробове… и стомах. — Той повдигна почтително капака във форма на чакалска глава. — Тук се крие ключът към вечния живот, доктор Уайлд. В това гърне се намират спорите на маята, която са използвали за хляба на Озирис. Трябва ми само една проба и тайната ще бъде моя. Ще си я култивирам, ще я притежавам, ще я контролирам.

— Това ще стане само ако вътре наистина има спори — каза Нина. — Може пък Озирис да не е ял хляб, преди да умре. Може да е бил препечен и всички клетки на маята да са загинали. Може цялата тази история да е била за нищо!

— Не е нищо — сви рамене Озирис. — Все пак гробницата съществува. Затова доведох и доктор Крали. — Той махна на брадатия мъж да се присъедини към него. След миг Нина го разпозна: един от учените, които работеха в швейцарската лаборатория. — Тук има два канопа, които могат да покажат кой от двама ни е прав, доктор Уайлд — канопът на Дуамутеф — той вдигна гърнето с чакалската глава — и канопът на Кебезенуф. Готов съм да жертвам единия, за да разбера какво има в другия. Доктор Крали, кой според вас е по-добър за теста? Този с червата или този със стомаха?

— Остатъците в червата са преминали през храносмилателните процеси — каза сръбският учен. — Ако има оцелели спори, те по-вероятно ще се намират в стомаха. Така че, червата, да.

— Действайте тогава.

Крали взе гърнето със соколовата глава.

— Не, почакайте — помоли се Нина. — Това гърне е невероятно ценен артефакт. Ако го отворите, може да го унищожите. — Тя погледна към Бъркли. — Лоугън, не може просто да гледаш безизразно. — Тя знаеше, че го е жегнала, на лицето му се изписаха смесени емоции, но той не отвърна нищо. — Плаща ли ти достатъчно, за да не направиш нищо?

— Доктор Бъркли знае кога се извършва добро дело — каза Озир, докато Крали разгъваше малка масичка и поставяше гърнето върху нея. После извади оборудването си от едно куфарче. — Жалко, че вие не го разпознахте. Ако не ме бяхте предали, пак щяхме да се озовем заедно в тази стая — само че вие щяхте да ръководите операцията, а не да бъдете пленничка.

Шабан държеше Нина, Еди и Мейси на мушка, двама от войниците му се присъединиха към него с вдигнати МР7. Всички останали наблюдаваха сърбина, който се занимаваше с гърнето. След като извади няколко малки шишенца с безцветни течности, няколко колби и портативен микроскоп, той огледа гравирания капак и използва метален шперц, за да почисти черната гума, която го запечатваше. След това погледна очаквателно Озир, който кимна с глава.