Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Той се е побъркал — каза Нина на Халил, докато египетският офицер се изкачваше пред нея нагоре по коридора. — Не може да вярвате, че е прероденият Сет.

— Няма значение какво вярвам аз — отвърна Халил. — Важно е какво вярва той. А то е, че с огромна сума пари ще плати дълга си към мен за това, че спасих живота му. Освен това ми обеща важен пост, ако планът му успее — а ако не успее, какво пък, аз ще съм богат. Така че си помислих: защо не?

— Защото той е психопат! Ако планът му проработи, ще умрат милиони хора!

Халил сви рамене.

— И без това напоследък тръбят за заплахата от пренаселване на Земята.

Групата спря. След като се изкачиха обратно по въже, закачено за тавана, през ямата, оставена от Господарката на дъждовните бури, те стигнаха до дъното на огромната вертикална шахта.

— Какво ще правим? — прошепна Мейси на Нина с нарастваща паника. — Почти стигнахме до повърхността, а горе ще ни убият!

— Няма да ни убият — каза Нина. — Ще се измъкнем. — Но въпреки смелите си думи, вътрешно тя бе също толкова уплашена, колкото и Мейси. Те не бяха въоръжени, бяха по-малко… и нямаха никакъв изход. Тя погледна към Еди с надеждата да открие някакъв намек по лицето му, че е измислил план. Но той просто гледаше мрачно.

Всички поеха нагоре по тесния коридор. Войникът с куфарчето, Хашим, мина пръв по каменния мост.

— Хайде, побързайте — изръмжа Шабан. Крали го погледна смутено и тръгна на няколко крачки след войника. Кротала насочи пистолета си към Нина и Мейси. Те стъпиха колебливо върху тесния мост и веригата му изтрака от допълнителната тежест. След тях тръгнаха още войници.

Преди да стъпи на моста, Еди погледна към веригата, след което погледът му се плъзна към назъбеното колело.

И камъкът, който се беше заклещил под него.

— Нина — извика той, — помниш ли като минахме оттук? — Тя го погледна. Мейси направи същото. — Започва яко клатене!

Очите ѝ се разшириха.

— Мейси, дръж се! — извика тя.

Еди ритна камъка.

Тежестта на големия цилиндричен блок издърпа веригата през отвора и завъртя назъбените колела.

Нина и Мейси бяха обгърнали здраво моста, когато зъбците на колелата удариха изпъкналостите от двете страни на каменната греда и силно я разтърсиха. Хашим, който се намираше най-далече от въртящото се колело, залитна, хвърли пистолета си и се метна към отсрещния бряг. Хвана се за ръба и се опита да се издърпа.

Крали нямаше такъв късмет. Напълно изненадан, той полетя надолу с ужасен, отекващ писък. Двамата войници зад Мейси също бяха изхвърлени в бездната, а трети отчаяно се опитваше да се задържи, преди също да изчезне в мрака.

Последният мъж на моста успя да отскочи назад, сблъска се с Еди и Кротала, и останалата част от групата се затъркаля обратно по наклонения коридор. Еди отблъсна мъжа и ритна Кротала в корема.

— Нина! — извика той. — Преминавайте оттатък!

Тя вече пълзеше напред, следвана от Мейси.

— А ти? — извика Нина в отговор. — Тръгвай!

Но откъм него краят на моста се клатеше ужасно силно и той не можеше да стъпи върху него. Вместо това заби ботуша си в корема на култиста и се огледа за оръжието му. Пистолетът беше паднал близо до ръба. Еди се хвърли към него…

Револверът на Кротала изгърмя. Изстрелът беше напосоки, но мина достатъчно близо до Еди и откъсна парченце от лакътя му. Той изрева от болка, притисна раната си с ръка и се олюля, напълно забравил за оръжието.

— Еди! — изкрещя Нина.

— Махай се оттук! — извика той. — Вземи гърнето!

Тя се огледа и забеляза Хашим да виси от ръба на няколко крачки от нея. Куфарчето все още беше на гърба му. Тя стигна до твърдата земя и се изправи над войника. Той беше успял да се издърпа до под мишниците, но обемистият куфар нарушаваше баланса му и той не можеше да събере сили да се изкачи по-нагоре.

— Дай ми куфарчето и ще те издърпам! — извика Нина. Тя се протегна към контейнера, но осъзна, че е закопчан здраво. Предположи, че мъжът ще е толкова схванат от неудобната си позиция, че няма да се осмели да се бори с нея, затова се наведе напред, за да разкопчае ремъците…

Той я сграбчи за глезена.

— Сигурно се шегуваш ! — каза тя.

Той се ухили злобно и се хвана за глезена ѝ и с другата си ръка. Дръпна силно и я събори настрани, след което стисна прасеца ѝ.

Мейси стигна до ръба на моста, скочи до нея и започна да го рита по ръката.

— Пусни я!

— Не, вземи куфарчето! — каза Нина. Тя сви другия си крак, погледът ѝ срещна очите на култиста. — Не ме карай да го правя.