Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Мейси седна на другата седалка.

— А Еди? — попита тя, когато Нина запали двигателя. — Те ще го убият, ако не са го направили вече!

Нина даде заден ход, излезе от руините и зави на изток.

— Докато си мислят, че могат да го използват, за да си върнат гърнето, той ще остане жив.

— А докога ще си го мислят?

— Надявам се по-дълго, отколкото ще ми е необходимо, за да измисля как да го спася!

Мейси не остана доволна от отговора ѝ. Тя огледа куфарчето за повреди и го закопча с предпазния колан.

— По дяволите! — изписка тя, щом забеляза какво друго има привързано към ремъците. — На това нещо има две ръчни гранати!

— Не ги пипай — предупреди я Нина.

— Но те се клатят насам-натам и се удрят една в друга! Ами ако се взривят?

— Няма страшно, докато не дръпнеш халката. — Тя се усмихна леко, спомняйки си времето, когато Еди ѝ беше изнесъл подобен урок, след което се съсредоточи върху голата равнина пред тях.

Екипът на Шабан излезе от пирамидата и завари пилота на ховъркрафта да ги чака. Мъжът забързано обясни на арабски ситуацията на Халил и посочи на изток. Еди забеляза облак прах в далечината.

— Нали ти казах, че няма да я хванете.

— Ховъркрафтът ми може да вдигне четирийсет възела на всякакъв терен — каза му самодоволно Халил и кимна към гигантската машина. — Твоят джип може ли?

— Може би не, но ховъркрафтът ти може ли да се напъха в шестметрова клисура?

— Няма да е необходимо — обади се с провлачен глас Кротала. — Имаме си и други играчки.

Шабан даде заповед и войниците хукнаха към ховъркрафта. Кротала смушка Еди с пистолета си и му даде знак да ги последва. Бяха изминали около три четвърти от рампата, когато се разнесе рев на двигатели. От вътрешността на машината излязоха две малки коли, стрелнаха се сред облак пясък по рампата и се впуснаха да преследват ленд ровъра. Еди разпозна скоростните леки бойни машини с висока проходимост — армейски бъгита, които представляваха метална рамка върху четири колела, мощен двигател… и картечница, монтирана върху куличка, намираща се над шофьора. Те не бяха нито красиви, нито удобни, но той знаеше, че на пясъчен терен са много бързи.

Много по-бързи от ленд ровъра.

— Преследването започна — обяви Шабан. Той се усмихна злобно на Еди. — Жалко, че няма да трае дълго.

Те продължиха да се изкачват по рампата. Трюмът на ховъркрафта беше чист и празен, обикновена метална кутия, достатъчна да побере три бойни танка или над триста тежковъоръжени бойци. Сега беше приютил няколко жълти багера и трактора, още едно бъги, сандъци с оръжие и оборудване за пустинни операции. Еди предположи, че от Храма на Озирис са очаквали да копаят доста, преди да открият пирамидата.

Халил се приближи до таблото за управление и потърси мостика по вътрешния телефон. Даде някаква команда. Няколко секунди по-късно отекна засилващ се вой на турбина — двигателите на ховъркрафта заработиха, последвани от по-силното бръмчене на четирите големи повдигащи перки. Въздушната възглавница започна да се пълни, повдигайки обемната машина над земята сред пясъчна вихрушка.

Халил натисна бутона за вдигане на рампата. Засвистя хидравлика и металният клин се затвори с отекващ трясък. Вихрушката постепенно утихна, но шумът отново се засили, щом двигателите заработиха с пълна мощност. Кротала дръпна стълбата в средата на трюма и двамата с Еди се изкачиха на горния етаж, където американецът го притисна към стената и изви ръцете му зад гърба. Раната от куршума се обади и Еди изпъшка от болка.

— Трябваше да го направя още в пирамидата — рече провлечено Кротала, докато го връзваше със „свинска опашка“. — Щеше да ти е много трудно да минеш по онази теснотия над пропастта, а аз щях да си умирам от кеф, докато те гледам.

Той го блъсна към вратата. Еди незабелязано провери здравината на връзките. Те бяха стегнати много здраво и когато се опита да ги разхлаби, зъбците им се впиха в кожата му. Трябваше да намери друг начин да се освободи.

Ако въобще имаше такъв.

— О-хо! — каза Мейси, поглеждайки пред задния прозорец на ленд ровъра. — Атакуват ни бъгита!

Нина погледна в огледалото за обратно виждане и видя две неясни фигури да препускат през пустинята след тях, скъсявайки бързо разстоянието. Огледа терена пред тях с надеждата да открие нещо, което би могло да им помогне. Пустинната равнина предлагаше единствено развълнувани пясъчни дюни, клисурата все още беше на километри пред тях.