Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Шабан видя как джипът се отклонява от самоубийствения си курс.

— Завийте след нея! — извика той, когато ленд ровърът се изгуби в облака пясък от дясната му страна.

През счупените прозорци нахлу пясък, ситните му зрънца боднаха кожата на Нина. Тя остана на мястото си, присвила очи, за да ги предпази от вихъра.

Ховъркрафтът завиваше, за да ги последва.

— Не спирай да завиваш! — извика тя. — Не изоставай от него!

Макар донякъде загубила видимост от пясъчните вихри, Мейси не изпускаше волана, придържайки ленд ровъра плътно до ховъркрафта. Джипът трябваше да направи далеч по-малък кръг от гигантския транспортьор и успяваше да не изостава от него.

Шумът беше оглушителен, пясъчната буря им причиняваше физическа болка. Но Нина трябваше да се приближи още повече. Над главите им надвисна краят на въздушната възглавница, нагъната черна стена от подсилена гума. Нина рязко отвори вратата и въздушната струя я блъсна силно.

Тя вдигна ножа…

Макар и с притиснато към преградата лице, Еди не можа да не се усмихне, усещайки засилващото се чувство на безсилие у Шабан.

— Къде са? — извика водачът на култа, притичвайки от едната към другата стена на мостика в търсене на враговете си.

Ленд ровърът продължаваше да се движи редом с ховъркарфта, а грохотът беше по-силен от всякога. Нина виждаше ясно черната гума само на метър и половина от себе си, на метър и двайсет…

Тя скочи.

Затича към машината, блъсна се във въздушната възглавница — и заби ножа си в нея.

Навън бликна въздух, но ножът остана в гумата. Нина увисна на дръжката му, сухожилията на ръката ѝ се издуха. Тя задрапа с крака по въздушната възглавница и успя да се повдигне достатъчно, за да се хване за ножа с двете си ръце.

Погледна назад. Въпреки че беше възразила срещу плана на Нина, Мейси правеше каквото ѝ бе наредено, и се оттегляше в облак прах, за да успее да се отдалечи колкото се може повече от ховъркрафта.

Земята се движеше стремително под краката ѝ. Дори завивайки, ховъркрафтът се носеше с почти петдесет километра в час. А единственото, което можеше да направи Нина, за да не падне, беше да се държи здраво за ножа.

Тя се опита да се изтегли нагоре, усещайки как пластовете гума и тъкан се гънат под тежестта ѝ. Корпусът се намираше само на шейсет сантиметра над главата ѝ. Почти толкова оставаше и до трите палуби на мостика над него. На около два метра вдясно метална стълба водеше към тясната странична палуба.

Стиснала здраво ножа с лявата си ръка, Нина протегна дясната и се опита да достигне ръба на корпуса. Не ѝ достигнаха двайсет сантиметра. Тя заби крака в нагънатата гума за по-добра опора, Хвана с две ръце дръжката на ножа и се изтласка нагоре. Ножът се размърда и острието му се заби още по-дълбоко във въздушната възглавница.

— По дяволите! — простена тя, когато свистенето на излизащия въздух се засили. Ако дупката се разширеше още, ножът нямаше да успее да се задържи в нея и тя щеше да падне.

Отчаяно се опита да се добере до корпуса, но отново не ѝ достигнаха няколко сантиметра.

— Ето! — извика пилотът и посочи с пръст.

Шабан забеляза ленд ровъра да се появява от пясъчния облак и да поема на изток през пустинята.

— След тях! — заповяда той.

Пилотът промени курса и подкара грамадната машина след джипа.

Когато ховъркрафтът промени курса си, въздушната възглавница се нагъна под краката на Нина. Ножът отново се размърда, разширявайки процепа. Тя усети, че той започва да се изплъзва.

Нина се стегна, оттласна се нагоре и протегна дясната си ръка към корпуса…

Пръстите ѝ докоснаха твърдия метал и тя се вкопчи в него. Пусна дръжката на ножа и се хвана и с двете ръце. Ножът се измъкна от разширения процеп и падна на земята. Нина започна да се придвижва настрани към стълбата. Последно протягане — и ръката ѝ се вкопчи в най-долното стъпало.

Вторият пилот забеляза примигващата червена светлина.

— Сър! Има пробив във възглавницата!

— Къде? — попита пилотът.

— В централната секция на дясната страна.

Халил погледна надолу през страничния парапет и забеляза Нина, която се изкачваше по стълбата.

— Уайлд е на борда! — извика той и извади пистолета си.

Шабан изтича до него.

— Не стреляй! — Халил го погледна изненадано. — Куфарчето е на гърба ѝ — ако падне, може да счупи гърнето. Изпрати хората си да я заловят.

Нина стигна до върха на стълбата и изчезна от погледите им, изкачвайки се на главната палуба. Халил изруга, след което отиде да даде нарежданията си по вътрешната комуникационна система.