Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Нина се стегна, влезе в трюма, изстъпи се пред машините и вдигна ръце пред войниците, които влизаха през един страничен люк. Те изтичаха към нея и грубо я хванаха за ръцете.

По стълбата, която се спускаше в средата на огромното помещение, затракаха каубойски ботуши. Кротала.

— О, по дяволите — каза той, докато се приближаваше към нея, — все пак се надявах, че ще се бориш. Винаги ми е харесвало да поставям кучките на мястото им. — Той се ухили злобно, след което махна с револвера си към стълбата. — Размърдай се.

Двама войници застанаха от двете ѝ страни и я поведоха към стълбата. Кротала тръгна нагоре и ѝ махна с ръка да го последва. Тя започна да се изкачва към следващата палуба. Стръмни метални стълби се виеха още по-нагоре. На върха един къс коридор водеше към мостика.

Там чакаше Шабан — както и Еди; един войник го пазеше до задната стена, близо до люка към страничния коридор.

— Нина! Ти… О, по дяволите! — каза той. Радостта при вида ѝ беше заменена от ужас, когато видя, че тя носи със себе си куфарчето с канопа. — Нали ти казах да разбиеш това нещо!

— Опитвам се да ти спася живота, Еди — каза тя. — Точно както ти ме спаси на кораба на Джак Мичъл. — Той я погледна объркано. — Когато се появи в трюма? — продължи тя, опитвайки се да говори завоалирано, за да не могат враговете ѝ да се досетят какво има предвид.

Явно беше твърде завоалирано. Еди продължаваше да я гледа недоумяващо. Шабан обаче я гледаше алчно.

— Оставете куфарчето, доктор Уайлд. — Той посочи металната маса. — Бъдете много внимателен, доктор Хамди.

Хамди пристъпи напред, изпълнен със самодоволство, и застана зад масата с лице към останалите, докато Нина сваляше куфарчето от гърба си.

— Не ми изглежда повредено — обяви той, когато тя го остави на масата.

— Дръпнете я назад — заповяда Шабан. Кротала я блъсна към стената. Тя забеляза Бъркли в оръжейната стая и впери поглед в него; той извърна глава смутен. — А сега отворете куфарчето.

Изключително внимателно Хамди отвори първо едната ключалка, после и другата. Публиката му се приближи към него. Нина погледна към Еди с надеждата да срещне погледа му и да му даде знак, но войникът ѝ пречеше.

Хамди хвана капака с театрален жест и го повдигна.

Чу се металическо изщракване. От куфарчето изскочи парче дунапрен, последвано от заоблено парче метал, което се завъртя на масата и спря до ръба ѝ.

Всички се ококориха, щом разпознаха метала: предпазител на ръчна граната. Парчето дунапрен го беше задържало на мястото му, когато Нина внимателно бе издърпала халката, преди да затвори куфарчето — а сега, след освобождаване на налягането, пружината се беше освободила.

Активирайки петсекундното отброяване.

Четири секунди.

На мостика настъпи хаос. Шабан, който се намираше най-близо, се завъртя истерично, търсейки изхода. Кротала го блъсна в оръжейната стая и се хвърли върху него. Халил се пъхна под малката метална маса, запушвайки ушите си с ръце. Единият войник се втурна към стълбите, а другият, който пазеше Еди, го заряза и се хвърли на пода.

Три.

Нина и Еди се спогледаха за миг от двата края на стаята — и се хвърлиха през два различни люка към страничните коридори.

Две.

Шокираният мозък на Хамди най-после регистрира същността на тъмнозеления яйцевиден предмет, който видя на мястото на гърнето. Той изскимтя, обърна се да побегне, но откри, че пътя му е блокиран от паникьосаните пилоти, които се опитваха да станат от столовете си.

Едно…

Еди се блъсна в парапета на коридора, забелязвайки големия кръгъл отвор и въртящите се перки на турбината, които се намираха точно под него. Мястото не беше подходящо за скачане. Той се обърна и се претърколи към кърмата. Ръцете му все още бяха завързани за гърба, затова нямаше как да омекоти падането си по стълбите.

От другата страна на мостика Нина прескочи перилата…

Гранатата избухна.

Подсиленото куфарче насочи взривната вълна нагоре и навън, на височината на гърдите. Двамата пилоти бяха убити на място, разкъсани от острите парчета метал. Хамди беше отхвърлен назад, излетя през прозореца и се стовари върху главната палуба под мостика.

Войникът, който побягна към стълбата, стигна само до вратата, улучен в гърба от шрапнел. Останалите в стаята избегнаха прекия удар от взрива, но бяха оглушени и дезориентирани от детонацията.

Люкът към коридора беше откъснат от пантите и изхвърлен навън. Силната струя въздух на витлото го засмука. Перките му се натрошиха на парчета и се разлетяха на всички страни. Еди се претърколи по лице и се притисна към палубата, докато отломките се забиваха в командната кула. Разкъсаният люк премина през вихрушката и попадна във вертикалната шахта — след което с ужасяващ трясък се стовари върху задвижващия вал на витлото, разкъса го и оборотите на машината за миг спаднаха от четирийсет хиляди до нула.