Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Шабан се обърна към Еди.

— Тя наистина вярва, че може да те спаси.

— Голяма е умница — отвърна Еди.

— Не е чак толкова умна — изсумтя Кротала. — Да се качи тук, без да има как да слезе? Не е много мъдро от нейна страна.

— Ами не се е изправила срещу членове на МЕНСА, все пак — рече Еди, което му докара поредния удар в бъбреците. Но макар и външно да изглеждаше самоуверен, той беше ужасно разтревожен: Нина не беше въоръжена и беше сама. Какво ли бе намислила?

Нина стъпи на палубата и се огледа. Тясната пътека минаваше по цялата дължина на ховъркрафта; няколко люка водеха към вътрешността му, най-близкият се намираше точно до нея. Друга стълба водеше към огромната главна палуба, но тя не можеше да ѝ предложи никакво прикритие, а Нина искаше да остане незабелязана колкото се може по-дълго…

Една от вратите на кърмата се отвори и двама мъже излязоха от машинното отделение. Те хукнаха към нея.

Дотук с мечтите да остане незабелязана.

Тя се метна към най-близкия люк, затръшна го зад себе си и се озова в тесен, но много шумен коридор. От вътрешната страна на люка имаше заключващ механизъм. Върху боядисания метал се мъдреха инструкции на кирилица, под които беше залепен стикер с превод на арабски и английски — NBC печат. Еди ѝ беше обяснил, че този акроним не означава американската телевизионна мрежа, а е абревиатура на ядрен, биологичен, химичен 16 16 На английски — nuclear, biological, chemical. — Б.пр. — вътрешността на машината беше запечатана, за да предпази екипажа от оръжията за масово поразяване. Тя дръпна един лост, на негово място се плъзна тежко резе и една малка, боядисана дръжка, с която да го заключи.

Гръмотевичният тътен откъм задната преграда ѝ подсказа, че се намира точно зад едната от турбините. Тя бързо се придвижи към другия край на коридора. Отвори вратата в дъното и се озова в стая, претъпкана с легла, разположени едно над друго — спалните на екипажа. Предвид оглушителния шум, това не беше най-удобното място за спане, но това бе най-малката ѝ грижа в момента. Забеляза друг люк, който водеше към страничната палуба.

От коридора се разнесе тропане — войниците бяха стигнали до вратата, през която току-що беше влязла, и се опитваха да я отворят. Скоро щяха да осъзнаят, че е заключена и щяха да изтичат до следващата…

Нина прекоси на бегом спалнята и дръпна резето на вратата точно когато някой отвън се опита да я отвори.

Най-близкият отключен люк водеше към машинното. Щеше да ѝ осигури нужното време.

Тя разкопча ремъците на куфарчето, постави го на леглото и го отвори.

Халил изслуша доклада по интеркома.

— Намира се в една от каютите край десния борд — каза той на Шабан. — Заключила е външните люкове, но няма много места, където може да отиде.

Шабан кимна.

— Хамди, веднага щом си върнем куфарчето, искам да провериш гърнето за повреди.

Хамди влезе в стаята.

— Ще имам нужда от повече място.

Зад станциите на двамата пилоти имаше малка метална маса, затрупана с карти. Шабан ги насмете на пода.

— Ето ти пространство. — Той се обърна към Кротала. — Иди ми я доведи. Не прави нищо, което би повредило гърнето — просто ми я доведи. — Кротала не изглеждаше особено доволен от изричната заповед да не я застрелва, но кимна с глава, предаде Еди на един от войниците и напусна мостика.

Водачът на култа взе микрофона на интеркома.

— Доктор Уайлд!

С куфарчето на гръб, Нина отвори предпазливо люка и надникна в трюма. Точно пред нея стоеше друго бъги, невъоръжен граждански модел, привързано за палубата между две мръсни земекопни машини.

Тъкмо се накани да продължи, когато гласът на Шабан се разнесе от колоните.

— Доктор Уайлд! Знам, че ме чувате. Предайте се и ми донесете гърнето. В противен случай ще убия съпруга ви!

Последва приглушен шум, след което се разнесе гласът на Еди.

— Здрасти, скъпа.

Въпреки напрегнатата ситуация Нина не можа да се сдържи и се усмихна, щом чу гласа му. Надеждата ѝ се беше оправдала; Шабан наистина го беше оставил жив, за да може да я изнудва с него.

Колко дълго щяха да останат живи — той и тя — зависеше изцяло от гнева на арабина. Ако решеше да си разчисти сметките, преди да получи наградата си…

— Забрави за мен — бързо продължи Еди. — Просто размажи проклетото гърне и… — Чу се тъп удар, последван от болезнено изпъшкване.

— Донесете ми гърнето, доктор Уайлд — каза Шабан. — Веднага. — Интеркомът изпука и млъкна.