Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Оставаше ѝ само да намери Еди.

Продължавайки да кара с пълна газ към каньона, Мейси се обърна назад към преследващия я ховъркарфт — и установи с изненада, че той вече не е зад нея. Беше завил настрани. Изглежда нещо здраво се беше объркало — над грамадната машина се издигаше пушек, а близо до кърмата се забелязваха пламъци.

Знаеше си — Нина и Еди. Този хаос беше тяхна работа.

Но нямаше никакви признаци, че са успели да слязат от движещия се гигант. Освен това, осъзна тя, ако ховъркрафтът продължи да се движи по настоящия си курс, той щеше да пропусне каньона и да продължи по равнината.

Към стръмните скали в далечината.

— О, по дяволите! — изпъшка Мейси.

Бъркли влезе със залитане в кабината на мостика и се взря ужасено в разкъсаните от шрапнели тела на пилотите.

— Господи! Какво се е случило тук?

— Няма значение — отвърна Шабан. — Трябва да намерим Уайлд — и канопа! — Той вече се беше досетил, че тя едва ли е заредила гранатата преди да се качи на борда — рискът от преждевременното падане на предпазителя докато се изкачваше по корпуса беше твърде голям. Което означаваше… — Сигурно го е скрила. Да вървим.

— Ъ-ъ-ъ… аз… — Археологът не можеше да откъсне поглед от труповете. — Не се чувствам много добре.

Шабан го притисна към стената.

— Ако искаш да останеш жив, ще правиш каквото ти казвам — изръмжа той и го блъсна към стълбите.

Все още сгушен зад витлото, Еди надникна от палубата, търсейки път за бягство. Никакъв късмет. От люка, който се намираше под него, изригваха пламъците от горящото машинно отделение; горещината и токсичният пушек отрязваха достъпа до останалата част от ховъркрафта.

Халил побягна към него с насочен автомат. Само след няколко секунди щеше да попадне в обсега му. Еди нямаше голям избор от действия — но всяко едно беше по-добро от това просто да стои и да чака да го застрелят.

Той хукна към кърмата. Трите гигантски турбини се издигаха над него, перките им бръмчаха оглушително. Можеше да намери прикритие зад пилоните, подкрепящи гондолата на двигателя, или дори начин да влезе обратно в ховъркрафта и да потърси Нина…

Твърде късно. Халил бе достигнал витлото и се прицелваше…

Откъм командната кула се разнесе пронизителен вой на сирена. Най-накрая някой беше решил, че взривът в машинното отделение е излязъл от контрол и беше подал тревога за напускане на ховъркрафта. Резкият звук накара Халил да потръпне. Куршумът профуча достатъчно близо до Еди, за да може той да усети топлината му.

Автоматът изщрака на празно. Патроните му бяха свършили. Египтянинът извади нов пълнител, но Еди вече тичаше към него. Нямаше достатъчно време да презареди…

Вместо това извади друго оръжие.

Еди рязко спря, когато Халил се опита да го мушне с ножа. Войникът замахна отново, този път към лицето му. Еди се опита да го сграбчи за китката, но онзи извъртя острието и поряза ранената му ръка.

Англичанинът се отдръпна назад и отнесе злобен ритник в корема. Превит на две, той залитна и се блъсна в нещо.

Основата на турбината.

Олюля се, гигантската перка едва не засмука главата му. Той се отдръпна встрани, а Халил се хвърли с ножа напред към сърцето му…

Еди сграбчи ръката на египтянина, спирайки атаката секунди преди острието да се забие в гърдите му, и го блъсна назад към витлото. Завихреният въздух накара и двамата да примижат, без да свалят очи от ножа.

Халил го натисна към гърлото на противника си; раните на Еди отслабваха захвата му. Той се опита да отблъсне ръката на египтянина, но успя само леко да я отмести. Острието закачи якето му и успя да проникне по-навътре, когато Халил натисна с всичка сила.

Еди извика, когато ножът опря до ключицата му. Халил се ухили и натисна отново, навеждайки се към него…

В този миг Еди нанесе удар с глава. Ъгълът не беше подходящ за хубав удар, затова той просто захапа носа на Халил.

Генералът изкрещя, изваждайки ножа, докато се опитваше да се отдръпне, но Еди не пускаше. Дори стисна още по-здраво; чу се ужасяващ звук от чупене на хрущял. Със запушени ноздри, единственото място, откъдето кръвта можеше да изтича, беше гърлото на Халил. Той се задави и я изплю върху гърдите на Еди, напълно забравил за ножа в отчаяния си опит да избяга от болката.

Еди отказваше да го пусне, захапал като териер. Разнесе се нов противен джвакащ звук и Халил залитна назад; на мястото на носа му сега имаше окървавена дупка. Еди изплю парчето хрущял в очите му и със силен рев дръпна ръката на египтянина през рамото си.