Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Огънят се разрастваше, маслото и разлятото гориво по пода веднага пламваха. Бъркли приключи огледа на първия булдозер и се прехвърли на другия.

Вратата се намираше на четири-пет метра от него. Тя се изви, за да погледне назад, и видя краката на Шабан, който освобождаваше ремъците на бъгито.

Той гледаше на другата страна. Ако тръгнеше веднага, можеше и да успее да стигне до вратата, стига Бъркли да не я забележеше.

Археологът се беше качил в кабината и стоеше с гръб към нея.

Сега беше моментът.

Тя се плъзна назад и се накани да побегне към вратата, когато Бъркли скочи от кабината и се обърна. Веднага я забеляза.

Погледите им се срещнаха. Нина замръзна. Само една дума от негова страна и водачът на култа щеше да бъде предупреден…

Но Бъркли не каза нищо. Само примига и лицето му придоби съсредоточено изражение. Той се обърна и се качи да претърси кабината на булдозера за втори път.

Нина му благодари мислено и се приготви да тича.

— Какво има? — извика Шабан.

Нина и Бъркли едновременно потрепериха. Той беше забелязал моментната нерешителност на учения.

— Не съм сигурен — заекна Бъркли, но Шабан вече се приближаваше към позицията ѝ.

Тя скочи и вдигна канопа над главата си.

— Не мърдай! Ще го разбия!

Шабан спря и протегна ръце.

— Дайте ми го, доктор Уайлд.

— Няма да стане! — Тя отстъпи назад, поглеждайки през рамо към бушуващия пожар. — Какво ще кажете да ви опечем хляба, а?

— Не! — Той пристъпи към нея, разкъсван между желанието да си върне канопа и страха да не бъде унищожен. — Дайте ми го и ще ви подаря живота.

Нина продължи да отстъпва.

— Защо? За да го използвате и да убиете милиони хора? Няма начин. Всичко ще свърши тук, задник такъв!

Очите му се отместиха от нея към стената на трюма.

— Права сте. Ще свърши.

— Нина! — извика предупредително Бъркли, но беше твърде късно.

Кротала влетя през отворения люк и се хвърли върху Нина. Когато паднаха на пода, тя изпусна гърнето. Той едва успя да подпъхне ръка под него, за да му попречи да се разбие, но не можа да го задържи. Гърнето се търкулна към пламъците, но го спря една от халките на пода, която се използваше за завързването на товарите.

Шабан въздъхна облекчено, щом установи, че гърнето е здраво, и тръгна към него.

— Убий я — заповяда той.

— С удоволствие — отвърна Кротала. С едната си ръка хвана Нина за опашката и я изправи, а с другата бръкна в джоба на сакото си, за да извади револвера…

Всички се обърнаха, когато другата врата се отвори с трясък.

В трюма скочи Еди с пистолета на Халил в ръка. Той веднага го насочи към най-голямата опасност, Кротала, но американецът дръпна още по-силно Нина за косата, карайки я да изпищи от болка, и я изправи пред себе си като човешки щит. Шабан побърза да се прикрие зад най-близкия булдозер. Бъркли направи същото в другия край на трюма, свивайки се под едно от спуснатите гребла.

— Еди! — простена Нина, ужасена от количеството кръв по дрехите и лицето му. — О, господи…

— Здрасти, скъпа — каза той, преди да погледне Кротала. — Ти. Да си я пуснал докато преброя до три.

Кротала опря револвера си в главата на Нина.

— А ти до две да си пуснал патлака.

— Еди, простреляй гърнето! — извика Нина. Той погледна настрани и забеляза канопа. — Ако го унищожиш, нищо няма да им остане!

— Направиш ли го, тя умира, Чейс! — извика Шабан, давайки знак на бодигарда си да не стреля — засега. В отговор Кротала блъсна Нина на колене и продължавайки да се крие зад нея, я принуди да се отдалечи от Еди.

Без да сваля пистолета си, той бавно ги последва. Намираха се патова ситуация; Кротала знаеше, че ако убие Нина, щеше да е мъртъв секунда след това, но Еди не можеше да стреля, без да рискува да я нарани. Можеше само да ги наблюдава как се оттеглят, докато не стигнаха до отворената врата.

— Себак! — извика американецът. — Ключовете в булдозера ли са?

Шабан веднага се досети какво си е наумил и се придвижи към кабината на булдозера, като продължаваше да се движи снижен, за да стои далеч от мушката на Еди. Качи се в кабината. Стартерът изтрака и дизеловият двигател забръмча.

— Каквото и да си намислил, откажи се — предупреди го Еди, но всъщност не можеше да направи нищо, за да ги спре. Без да сваля револвера си от главата на Нина, Кротала бръкна в джоба си и измъкна една „свинска опашка“. Промуши я през халката на пода, направи клуп, пъхна ръката на Нина в него и го затегна колкото можа.

Нина изпъшка от болка, когато полиетиленът се впи в китката ѝ. Тя беше здраво завързана за халката, ръката ѝ пулсираше болезнено.