Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Те се снижиха колкото можаха, а ленд ровърът се гмурна в огнения ад, пламъците алчно нахълтаха през счупените прозорци.

Стъпиха на рампата…

Ховъркрафтът стигна до урвата.

Когато въздушната му възглавница се озова над пропастта, силната въздушна струя запрати пясък и камъни надолу. Останал без опора, носът на ховъркрафта клюмна надолу, масивната машина се наклони силно напред и увисна над ръба на скалата. Огромните ѝ турбини продължаваха да я тикат напред и тя се залюля напред-назад като люлка, преди да се наклони до точката, откъдето няма връщане. Всичко, което се намираше в нея, се плъзна към носа ѝ…

Включително булдозерът, към който беше прикован Кротала.

Той изкрещя, когато машината се плъзна по пода на трюма, изскочи през отвора на рампата и полетя в пропастта заедно с него.

Трийсет тона стомана се разбиха на дъното на пропастта, последвани от над петстотин тона метал, когато ховъркрафтът се стовари отгоре. Той се взриви с разтърсваща земята сила и нагоре се издигна огромен облак с формата на гъба.

Който се устреми към ленд ровъра.

Джипът не беше успял да се засили достатъчно, за да успее да направи по-дълъг отскок от рампата, и беше спрял на ръба на пропастта със стърчащи от ръба задни колела. Предните му колела се завъртяха безпомощно и се повдигнаха над земята, когато задницата му се наклони надолу…

Макар и леко зашеметена от твърдото приземяване, Нина осъзна опасността и се хвърли към таблото.

Промяната в баланса беше достатъчна, за да наклони джипа напред, гумите му успяха да зацепят и да се изкатери по скалата с оглушителен рев на двигателя. Зад гърба им се издигна огнена топка, която подпали едната му гума. Джипът успя да измине около десетина метра, преди горящата гума да се взриви. Мейси рязко спря.

Прахът постепенно се уталожи. Те слязоха от колата, кашляйки. Разтрепераният Бъркли се обърна към Нина.

— Благодаря ти, че ме взе. И ти благодаря, че… се опитваш да ми помогнеш.

— Няма проблем — отвърна несигурно Нина.

Той изглеждаше облекчен и протегна ръка.

— Без лоши чувства?

За голяма изненада на Мейси и Еди тя я пое и я разтърси веднъж…

След което го удари в лицето. Той падна по задник и я погледна зашеметено.

— Всъщност със! Това беше, задето ме предаде, кучи сине! — Еди я хвана и я дръпна назад, преди да успее да замахне втори път.

— По дяволите! — извика Нина, досещайки се за нещо по-важно от Бъркли. — Гърнето е у него! Как ще го настигнем?

— Не можем — отвърна Еди. — Той ни изпревари доста. Освен това се обзалагам, че е извикал някой да го вземе с хеликоптер. В бъгито има сателитен телефон.

— Значи той печели? — попита ужасено Мейси. — И на края ще му се размине?

— Не — отвърна Нина. — В никакъв случай. Няма да позволя това да се случи. — Тя се втренчи в отдалечаващия се египтянин замислена. — Трябва да се върнем в Абидос. — Еди и Мейси я погледнаха така, сякаш се канеха да направят саркастични коментари относно очебийността на плана ѝ. — Дори не си го помисляйте. Казах, че трябва да се свържем с властите. Това все още е необходимо.

— В такъв случай — Еди посочи пушещата задна гума на ленд ровъра — по-добре да я сменим. Тъй като пеша пътят е адски дълъг.

Египетският хеликоптер се появи от запад, силуетът му се очерта на фона на червеното слънце. Вдигна облак пясък и кацна близо до Озириона в Абидос.

Нина, Еди и Мейси стояха до очукания ленд ровър, Бъркли седеше мълчаливо на задната седалка, закрил очите си с ръце заради пясъчната вихрушка. Люковете се отвориха и от хеликоптера слязоха шестима мъже. Петима от тях бяха войници, но не със стандартните униформи на египетската армия: това бяха тъмните камуфлажни облекла на спецчастите.

Шестият мъж беше цивилен — доктор Исмаил Асад, генерален секретар на Висшия съвет за антики.

— Доктор Уайлд — кимна той, щом стигна до ленд ровъра.

— Доктор Асад — отвърна Нина. Тя погледна към пустинята, откъдето се бе появил хеликоптерът. — Предполагам, че сте проверили координатите, които ви издиктувах по телефона, преди да дойдете тук.

— Така е. Беше… невероятно. — Той поклати изумено глава. — А имах време само да разгледам входната зала. Колко още има вътре?

— Много — отвърна Мейси. — По целия път надолу до гробницата на Озирис.

— Невероятно — повтори Асад. — Оставих там отряд от специалните сили към Висшия съвет — кимна той към войниците, — за да обезопасят терена. Ще изпратим пълна експедиция колкото се може по-скоро.