Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Еди се изправи. Кротала се отърси от шока, че е изоставен и се прицели…

Нина рязко превключи на скорост.

Булдозерът скочи напред и греблото му удари силно американеца в гърба. Револверът излетя от ръката му и падна в стоманената кофа. Кротала се обърна към Еди и залитна назад, след като получи юмрук в лицето.

Еди не спираше да го удря. Кротала изплю кръв. Еди замахна и заби един ъперкът в брадичката му. Американецът залитна, падна върху греблото на булдозера и зъбците му се забиха в сакото от змийска кожа.

Но Кротала не беше приключил. Той забеляза оръжието си, протегна се да го вземе…

И полетя във въздуха, щом Нина рязко вдигна греблото.

Зъбците на греблото се забиха още по-здраво в сакото и Кротала остана да виси безпомощно. Той се опита да се изплъзне от дрехата, но не успя да освободи ръцете си.

Когато булдозерът спря, Еди заби още един юмрук в корема му и погледна към предната част на трюма.

Шабан засили бъгито от рампата.

Офроудърът се удари силно в земята, разтърсвайки египтянина. Той едва успя да запази контрол върху колата, шофирайки с едната ръка, а с другата притиснал канопа към гърдите си. За миг ховъркрафтът се приближи към него и поклащащият се край на рампата се накани като огромна лопата да загребе бъгито… но Шабан успя да направи остър завой встрани. Ховъркрафтът профуча край него.

И пое директно към пропастта.

Мейси забеляза бъгито да се отдалечава и разпозна кой седи зад волана.

Щом Шабан беше избягал, къде се намираха Нина и Еди? Да не би да бяха…

Не. Тя отказваше да приеме тази възможност. Те не я бяха изоставили; тя също нямаше да ги изостави.

Мейси стисна зъби, превключи скоростите и натисна докрай педала за газта. Индикаторът за температурата светеше червено, старият ленд ровър прегряваше, но въпреки това започна да настига ховъркрафта.

Нина изтича при Еди.

— Добре ли си? — попита тя, преглеждайки многобройните му наранявания.

— Няма нищо, което един месец на Малдивите да не може да оправи — изпъшка той, стиснал ръката си, за да спре кървенето. Пренебрегвайки безпомощно ритащия и ругаещ Кротал, той огледа трюма и забеляза люка, който водеше към машинното отделение. — Трябва да спрем това нещо. Може да успеем да повредим двигателя…

— Няма време за това! — извика Нина, сочейки към предната рампа. — Ще паднем в пропастта!

— Какво? Мамка му! — Започна да се оглежда трескаво. Пожарът на задната рампа се беше превърнал в огнен ад, а ако се опитаха да скочат от предната, ховъркрафтът щеше да ги размаже.

Нямаше никакъв изход…

Трясък на метал ги накара да се обърнат — и да видят как очукания ленд ровър се изкачва заднишком по предната рампа. Мейси беше спряла точно пред ховъркрафта, бе дръпнала ръчната спирачка и беше изчакала рампата да я загребе и да я погълне както кит поглъща лещанка. Джипът поднесе, когато тя скочи рязко върху спирачката, и се завъртя с предницата към тях.

Мейси се надигна, замаяна, но по стреснатата ѝ физиономия бързо се разля усмивка, щом забеляза Нина и Еди.

— Качвайте се! — извика тя! — По-бързо!

Те хукнаха към очукания джип.

— Лоугън! — извика Нина. — Размърдай си задника! — Бъркли изскочи от скривалището си и хукна към ленд ровъра. Всички се натовариха в него.

Еди забеляза за пръв път урвата, към която се приближаваха. Разстоянието беше твърде малко, за да успее ленд ровърът да се отдалечи от ховъркрафта.

— Тръгвай към задната рампа! — изкрещя той.

— Тя гори! — възрази Бъркли.

— Тръгвай!

Мейси превключи на скорост и подкара джипа между двете редици тежко оборудване. Тя видя бушуващите пламъци.

— Господи!

— Минавай през тях! — изкрещя Еди. Кротала продължаваше да виси от греблото, но успя да се извърти достатъчно, за да достигне пистолета си. — Давай!

Когато джипът се насочи към него, Кротала се прицели в шофьора му…

Но показалецът му се парализира от страх. Толкова се беше вживял в опитите да си върне револвера, че не беше забелязал приближаващата се пропаст… до сега.

Той преодоля шока си и стреля, но беше закъснял. Куршумът прониза покрива на ленд ровъра над главата на Мейси. Джипът профуча край него.

Нина погледна назад.

— Няма да успеем! — Ленд ровърът беше проектиран да бъде издръжлив, а не бърз.

— Ще успеем — каза Еди и я сграбчи здраво. Подминаха първия булдозер и когато Мейси сви към рампата, пред тях се разтанцуваха пламъците. — Но мисля, че трябва да се наведем!