Лиза Ангер - Несвяст

Ами бедничкия доктор Браун? Властите са по петите на този практикуващ без разрешително шарлатанин. Чакат го огромни глоби и затвор. Обира си крушите на бърза ръка. Правил го е и по-рано. А видяното от мен? Е, не може да ми се вярва, нали така? А кой ли го е убил? Някой разлютен пациент… какво ли не са в състояние да направят подобни хора.

Непознатият на плажа може да е бил Бригс, който подготвя почвата, като ме разстройва психически. А може да съм си въобразила. Видяла съм някакъв случаен непознат, а въображението ми е свършило останалото. Колието, за което твърдя, че съм намерила. Другата половина, която пазя от толкова години, също липсва от кадифената си торбичка в матрака. Това кара лекарката и всички останали да мислят, че нищо не съм намерила на плажа.

— За вас това е символ — обяснява лекарката, — при това важен. Вие сте разполовена от Марлоу, разделена от истинската ви същност. Убедена, че сте намерила другата половина от колието, вие тръгвате по пътя към заветната цел — вашата цялост. — Лекарката ми е изключително доволна от своята версия.

Само че майка ми наистина е загинала при автомобилна катастрофа в пияно състояние преди година. В моите фантазии за това ме уведомява Марлоу. Но аз трябва да съм го чула отнякъде, може да съм прочела в Интернет и, неспособна да го асимилирам, съм го затаила дълбоко в своето подсъзнание. А в хода на последния ми пристъп тази информация изплува на повърхността заедно с всички останали спомени.

И най-накрая, „Помощ в мъка“. Какво да кажем за тях? Просто специализирана консултантска организация, известна с използването на някои оспорвани методи, като хипноза, самовглъбяване, както и връщане на пострадалия на местопрестъплението, негови посещения при насилника му в затвора, присъствие по време на екзекуция, но във всички случаи — непричастна към отвличания, мъчения, убийства и пр. И да, наистина до неотдавна тя е ръководена от Алан Паркър, баща на Мелиса и съпруг на Джанет. Но той живее в провинцията и се бори с рака на белите дробове. Състоянието му не позволява да пътува. Още една информация, на която съм попаднала кой знае как и съм притаила за по-сетнешна употреба в коронното сред всички останали мои „затъмнения“.

Добрата новина след всичко това е обстоятелството, че моята нова лекарка не ме смята за наистина душевноболна — в смисъл за постоянно. Не намира да страдам от химически дисбаланс — нещо, което се лекува с хапове до края на живота. Убедена е, че страдам от посттравматичен стрес, който е започнал с убийството на Франк Гиъри, чийто неволен свидетел ставам. Ужасите, които виждам в продължение на прекараното с Марлоу време, задълбочават травмата. Възприемането на фалшива самоличност и опитите да се отърва от Офелия само влошават нещата. Лекарката е убедена, че ако се бях предала на полицията, изтърпяла каквото наказание ми отредят и се бях подложила на терапия, щях да продължа занапред като Офелия Марч при значително по-малко терзания.

Съгласна съм, разбира се. Приемам безапелационно всяка нейна дума. Правя всичко необходимо, за да оцелея в живота такъв, какъвто е. Приспособявам се, както съм правила винаги.

Понеже съм така послушна, пускат ме у дома, при семейството ми. Няма да ми повдигат обвинение заради палежа на плевнята в имота на Франк Гиъри. Технически погледнато, тя ми принадлежи. Това е и една от причините, поради които съм я подпалила, както смята моята нова лекарка. Понеже олицетворява последната ми връзка с Франк и Марлоу Гиъри.

— Огънят е пречистваща стихия — пояснява тя. И е права: аз много се радвам за това, че ранчото днес представлява купчини пепел. Дано някой го изравни напълно и построи мол отгоре му.

Дала съм съгласие общината да продаде мястото за своя сметка. В замяна на това няма да се повдигат никакви обвинения срещу мен. Чиста работа.

От друга страна, Офелия Марч няма да бъде преследвана за съучастничество в деянията на Марлоу Гиъри. Тъй като кръстосахме толкова много щати, а Марлоу изкла сума ти свят, случаят е от федерална юрисдикция. Сега-засега, никому във ФБР не е дошло на ума да се занимава с мен. Приемат ме като жертва, а не като съучастник. Всички ме съжаляват, никой не ме обвинява за нищо. Името на Офелия още не се е появило във вестникарските заглавия. Благодарна съм за това, но се опасявам, че е временно.

Благодарение връзките на Дру и Грей кражбата на чужда самоличност също минава метър, така че всичко изглежда безупречно.