Лиза Ангер - Несвяст

— Смятат, че е имал нервен припадък, свързан със слабостта му към хазарта. Никой не му вярва за „Помощ в мъка“, нито за нападението с електрошок, извършено над него. Мислят го за луд.

— Ако всичко това е истина, върху тялото му трябва да има следи от електрошока.

— Има следи — отвръща тя. — Но никой не вярва в произхода им. Вашата приятелка Ела Сингър е разпитвана само за да се отбие номерът. — Тя млъква и се засмива горчиво. — Тя и съпругът й били възмутени. Тя била помогнала с всички сили в разследването, а ето какво получавала за награда. А съпругът видимо играе голф с кмета. — Думите й са натежали от обида.

Спомням си пламъчетата в погледа на Ела, когато ми подава оня вестник. Нищо не ми е казала за обвиненията срещу нея самата, разбира се. И във вестника нищо не пише за тях. Ако я запитам направо, сигурно ще ми каже, че е искала да ми спести тревогите — и без това си имам достатъчно свои. И може да е права. Трудно ми е да си представя Ела с електрошок в ръка, но май не е невъзможно.

— Да приемем за миг, че ви вярвам — започвам аз. — Какво мога да направя в случая?

— Вие май не разбирате — казва жената. — Аз не ви моля за помощ. Сама се опитвам да ви помогна. Те искат да ви накарат да свикнете с мисълта, че сте луда. А вие не сте. Моят съпруг ви стори зло и сега осъзнава това. Иска да поправи грешката си. И аз го искам.

— Добре — отвръщам аз. — Може би е истина. Но с какво бихте могла да ми помогнете, Сара?

Бебето отново въздъхва тихичко. Виждам малкото розово вързопче с ъгълчето на окото си.

— Може би с нищо. Исках само да знаете, че живеете в змийско гнездо. Съпругът ви, най-добрата ви приятелка, а също така свекърът и свекървата — лъжат до един. На практика ви държат като затворник. Макар и в златна килия.

Замълчавам и отпивам от кафето с надеждата тя да не види, че ръката ми трепери.

— Има едно интересно нещо, което е открил моят съпруг и заради което е отишъл оня път в дома ви. Той научава, че „Помощ в мъка“ са клиенти на „Пауърс и Пауърс“.

Аз продължавам да мълча и тя отново заговаря:

— Приятел на Рей работи във ФБР. Той го е снабдил със списък на клиентите. Поради обясними причини властите държат непрестанно под око тези приватизирани военни компании. Нека ви попитам следното: що за услуги би могла да предоставя една военна организация на друга, която е създадена, с цел да помага на хората при мъка?

Уместен въпрос. Дотолкова уместен, че не ми се ще да отговарям на него. Допивам кафето си.

— Ако всичко това е истина, Сара, значи се излагате на голям риск. Трябва да мислите за бебето си.

— Аз точно за него мисля — отвръща остро тя. — Искам тя да знае, че в живота има и други неща, освен собствената сигурност. Че когато допуснеш грешка, не можеш да продължиш нататък, ако не се опиташ с всички сили да я поправиш. Мъжът ми е направил доста грешки и част от тях са свързани с вас. Но се опита да поправи нещата и плаща голяма цена — кариерата, репутацията си. Ние не сме в състояние да направим кой знае какво по въпроса. Но и двамата сме на мнение, че ви дължим истината. Моят съвет е такъв: вземете дъщеря си и се махайте час по-скоро от това семейство. Бягайте. С всички сили.

Аз се изправям. Не искам да чуя нищо повече. Вдигам сака и го мятам през рамо.

— Нали имате достъп до компютъра на мъжа си. Открийте списъка на клиентите и ще разберете дали ви казвам истината, или не.

Оставям пари върху масата — бакшиш за обслужване, което не съм получила. И се отправям към изхода.

— Ако не искате да го сторите заради себе си, Ани, направете го заради дъщеря си.

Излизам, без да се обръщам назад.

В условията на карстова топография съществува едно явление, което се нарича „изчезваща река“. В определени точки водата пропада през мънички отвори във варовиковото дъно и по незнайни канали достига до подземни пещери. Там тече като всяка река, понякога се слива с други, но всичко това става в пълен мрак и дълбоко под повърхността на земята. И най-накрая, сякаш отникъде, водата се процежда отново през камъка, за да се появи над земята, понякога на стотици километри от мястото на пропадането.

В тези подземни условия процъфтява животът на хиляди пригодили се към влагата и мрака същества — паяци и мушици, стоножки и гущери. В хода на еволюцията те са загубили очите си, а кожата им е станала прозрачна. Дори най-малка доза светлина е смъртоносна за тях.

Офелия се спусна под земната повърхност, за да се покаже отново като Ани. Техните жизнени потоци се сляха, само за да потънат отново в мрак. Мислех си, че ще изляза на светло един път завинаги. Но може би е истина, че вече не мога да различавам светлината от мрака. Вероятно съм напълно приспособена към живота си такъв, какъвто е сега.