Лиза Ангер - Несвяст

— Баща ми — започвам отново, но вече без всякаква надежда. — Той отгатна къде може да се крие Марлоу.

Притиска ме по-силно.

— Баща ти каза, че някой е влязъл с взлом в ателието и е ровил в старите му албуми с татуировки. Намерил един от тях, разгърнат на татуировката, която правил на Марлоу. Оставен бил върху бюрото. Веднага ми се обади.

— Не може да бъде. — Отдръпвам се от Грей и го принуждавам да ме погледне в очите. — Той ми помогна да стигна до Флорида. Негов приятел има частен самолет.

Грей не казва нищо. Само обронва глава. А аз започвам да хлипам.

— Защо постъпваш така с мен? — питам аз. Внезапно ме обхваща слабост. Завива ми се свят. Гърдите и гърлото ми се свиват от болка при всяко ридание. Грей протяга ръце и аз се притискам към него.

— Всичко ще се оправи, Ани — казва той, а думите му се вият около мен като змии. — Всичко ще се оправи.

Психически срив, казват докторите, предизвикан от завърналите се спомени — реакция на желанието за съединяване на двете части — светлата и тъмната — в единното цяло на личността и може би на жаждата за отмъщение над човека, който е опропастил юношеството и целия ми живот. Всичко е фантазия на болното ми съзнание, което се стреми да намери своето равновесие. Къде съм била през седмиците на моето отсъствие? Как съм се добрала до фермата по средата на Флорида? Никой не знае.

Новата ми лекарка — симпатична блондинка с пухкави устни и лек британски акцент — смята, че цялата работа е започнала в мига, когато съм видяла майка си по телевизията и съм научила за „Помощ в мъка“. Нещо във връзка с тяхната препоръка човек да се изправи срещу страховете си ме е подтикнало към изработването на този сложен сценарий, по който мога да сторя именно това — да избягам от създадения от мене фалшив живот, за да подгоня мъжа, когото винаги съм смятала за свой преследвач, да се изправя лице в лице с него и да го убия. Тази фантазия е дремела в мен като резервен вариант — като скритите в матрака на леглото неща, като координатите на Оскар. Лекарката смята, че онова последно убийство, извършено недалеч от ранчото на Франк и така широко отразено в медиите, е станало причина за отключване на целия процес. А когато съм научила от Вивиан, че тялото на Марлоу не е открито, съм решила да действам.

— Смъртта на Ани Пауърс слага начало на едно пътешествие и на една схватка, в хода на които трябва да си пробиете път с бой до Марлоу, да го убиете, за да спасите дъщеря си — казва тя със своя спокоен, разсъдителен глас. — Вярвала сте, че само по този начин можете да върнете Офелия към живот, да я отървете от Марлоу, което никой друг не е в състояние да стори. И едва след като се справите с това, можете да спасите дъщеря си.

Тя е толкова въодушевена от собствената си теория. Личи си от начина, по който се привежда напред и се взира в лицето ми със своите светли, издължени очи.

— Вие нито за миг не сте повярвали в неговата смърт. Хората не могат, не им е присъщо да вярват в подобно нещо при липсата на труп. Именно затова съществуват погребенията: за да се убедим, че смъртта наистина е дошла, че човекът си е заминал завинаги. Инстинктът ни казва, че той не може да умре, не може в един момент да е тук, при нас, а в следващия да е изчезнал окончателно. Вашите близки ви убеждават в неща, които противоречат на инстинкта ви. Когато научавате за лъжите им, вие се убеждавате, че през цялото време сте били права. Някогашните заплахи на Марлоу са живи в подсъзнанието ви. Ето тук се крие спусъкът, който слага начало на цялата история.

Не се разправям с нея. Известно ми е, че от това само изглеждам още по-луда.

— Допускам, че макар този епизод да е силно травмиращ за вас, все пак се чувствате по-добре, отколкото когато и да било през последните години. Права ли съм?

Права е. Мръсотията, докарана от Марлоу в моя живот, е почистена. Може и да съм го пуснала в къщата на майка си, оставила съм го да съсипе абсолютно всичко, но накрая се изправих и го победих. Той е най-накрая мъртъв.

— Интересно е обаче обстоятелството — разсъждава тя гласно, — че когато се изправяте насреща му, той е обезобразен и болен. Това изглежда изразява започналото отслабване на неговото влияние върху вас. Остава ви само да нанесете финалния удар.

Аз кимам мъдро.

— Мисля, че сте права.

Ако тя долавя нотка неискреност в гласа ми, не го показва. Драска нещо в бележника си. Личи, че намира моя случай за особено интересен.

Колко лесно се обяснява всичко, все пак. Саймън Бригс: хищник, който по някакъв начин установява, че Офелия е жива. Не работи по ничия поръчка, но има остра нужда от пари. Изнудва ни, защото е наясно с необходимостта да крием самоличността ми. Кой го убива? Разбира се, ние знаем, че е Грей. От гледна точка на полицията обаче това би могъл да свърши който и да било от враговете му, както и някой недоволен клиент. Когато човек води живот като неговия, няма начин да стигне до друг край, освен с куршум в мозъка до някакъв изоставен паркинг.