Фиона Бартон - Вдовицата

Той ми каза, че е направил много за мен. Че ме обича. Просто знаел колко силно искам дете и как това ме убива, как убива и него, и когато я видял, си помислил, че може да ме направи щастлива. Всичко било заради мен.

Каза ми, че било като сън. Спрял в една странична уличка да обядва и да оправи документите си и я съзрял в градината. Гледала към него. Била сама. Не могъл да се сдържи. Докато говореше, ме прегърна здраво и аз не можех да мръдна.

— Исках да ти я доведа. Усмихнах ѝ се и тя вдигна ръце към мен. Искаше да я взема. Излязох от микробуса и после не помня нищо друго. Опомних се чак, когато вече пътувах към теб.

— Не съм я наранил, Джени — каза той. — Беше като сън.

— Сън ли е било, Джени?

Разказът му ме потресе. Подробностите спират дъха ми.

Двамата стоим в коридора и аз гледам отражението ни в огледалото. Все едно че гледам на филм. Смъртноблед, той се навежда и главите ни се докосват. Заплаква заедно с мен. Аз галя косата му, успокоявам го. Но не искам сълзите му да спират. Страхувам се от тишината, която ще последва. Толкова неща искам да го питам и толкова много не искам да знам!

След малко Глен се успокоява и двамата сядаме на дивана. Той продължава да хълца, лицето му е мокро и червено.

— Все ми се струва, че съм го сънувал. Струва ми се нереално. Знаеш, че не бих наранил дете, нали знаеш? — казва той и аз кимам. Мисля си, че знам, но всъщност не знам нищо за този мъж, въпреки че живея с него толкова години. В момента ми се струва напълно непознат, но всъщност двамата сме обвързани повече от всякога. За разлика от мен той ме познава добре. Познава слабостта ми.

Знае, че искам да я беше довел у дома.

А аз знам, че моята мания е причина за всичко това.

— Не трябва ли да кажем на полицията? Че си я видял в онзи ден? — питам аз.

Трябва да го изрека на глас, иначе въпросът ще избухне в главата ми.

— Ще кажат, че съм я отвлякъл и съм я убил, Джени. А ти знаеш, че не е така. Само да призная, че съм я видял, и ще ме обявят за виновен. Ще ме вкарат в затвора. Не бива да казваме нищо на никого.

След това отиваме в кухнята и докато правя чай, осъзнавам, че нито веднъж не произнесе името на Бела. Сякаш не говори за реално същество. Вземам чантата, качвам се горе и разопаковам нещата си, а Глен ляга на дивана и гледа футбол по телевизията. Един нормален ден. Сякаш нищо не се е случило.

Повече не повдигаме въпроса за Бела. Глен е много мил с мен, непрекъснато ми повтаря, че ме обича, и ме следи с поглед, за да е сигурен, че съм добре. Проверява ме.

— Какво си мислиш, Джени — пита, когато вземам телефона.

И ние продължаваме постарому.

Сега обаче Бела е с нас през цялото време. Не говорим за нея, не споменаваме името ѝ, но тайната започва да расте в мен, притиска сърцето и стомаха ми, кара ме да повръщам горе в тоалетната, когато се събудя.

Направил го е заради мен. Искал е да ми намери бебе. Чудя се какво бих направила, ако я бе довел у дома. Щях да я обичам. Това щях да направя. Просто да я обичам. Тя щеше бъде моята любима.

Почти моя.

Глен казва, че трябва да оставим всичко зад гърба си. Това означава, че повече никога няма да говорим за случилото се. Той го може. Просто откъсва тази част от живота си и я оставя зад гърба си.

— Трябва да мислим за бъдещето, Джени, не за миналото — обяснява търпеливо, притиска ме към себе си и ме целува по главата.

В думите му има логика и аз започвам да се уча да не гледам към миналото. Това не означава, че мисля по-малко за онези неща, но разбирам, че не трябва да споменавам повече за тях пред Глен.

Едно от онези неща е неспособността му да ми направи дете. Както и уволнението му. А после това в интернет и цялата ужасна работа с полицията.

— Остави тези неща в миналото, скъпа — каза той в деня, когато процесът приключи. Лежахме в леглото, беше прекалено рано за ставане, уличните лампи все още просветваха между пердетата. Никой от нас не можа да заспи. „Прекалено сме развълнувани“, рече Глен.

След процеса продължихме да спим в едно легло. След чат стаите и всичко. Мама не можа да повярва.

— Как го търпиш до себе си, Джейн? След всичко, което е правил с онези жени и с онзи мъж?

Двете с мама никога не сме говорили за секс. В училище имах една приятелка, тя ми обясни откъде идват бебетата и какво представлява цикълът на жената. Мама не умее да говори за такива неща. Неудобно ѝ е, сякаш става дума за нещо мръсно и неприлично. Понеже сексуалният живот на Глен се разискваше публично по вестниците, предполагам, че за това ѝ бе по-лесно да засегне темата. Всички в страната знаеха за него. Сигурно си е представяла, че говори за човек, когото всъщност не познава.