Фиона Бартон - Вдовицата

— Целият случай се основава на случайно събрани несъществени улики и подвеждане на заподозрения. Този процес трябва да се прекрати — каза Сандерсън. — И свидетелските показания на Златокоска не бива да се допускат.

Съдията изслуша отговора на обвинението, потропвайки нетърпеливо с молива по бюрото си.

— Полицията е действала изцяло в съгласие със закона. Следвали са процедурата до най-малка подробност — контрира прокурорът. — Знаели са, че действията им са в името на справедливата кауза и че това е единственият начин да се доберат до решаващо доказателство.

Съдията остави молива и се загледа в направените по време на процеса записки.

— Прекъсвам заседанието за малко — каза най-после тя.

Цялата зала стана на крака, докато съдията се оттегляше в кабинета си.

Спаркс знаеше, че това е чиста формалност, призив обвинението да се признае за победено и да не представя допълнителни доказателства. Всъщност нещата бяха решени.

Тайлър слушаше внимателно, чу думите на съдията и разбра, че скоро ще бъде освободен.

Джейн Тайлър видимо не беше на себе си. „Какво ли си мисли — запита се Спаркс. — Ще трябва да се прибере у дома с порноманиак, който копнее за секс с непознати, облечени като деца, както и да убива.“

Всичко свърши неочаквано бързо. Съдията призова журито да се произнесе „невинен“ и Тайлър бе отведен да се преоблече като свободен гражданин. Журналистите се спуснаха към първата си жертва — Джейн Тайлър.

Тя стоеше в средата на гъмжащата тълпа, бледа и мълчалива. Том Пайн се опита да я измъкне от залата, но репортерите блокираха пътя ѝ. Най-после той успя да ги раздели и Джейн тръгна между тях с рамото напред, като бягащ рак, краката ѝ се удряха в пейките пред нея, а дръжката на чантата ѝ се закачваше във всеки ръб.

Двамата се добраха до залата за свидетели. Том най-после пусна ръката ѝ и те спряха да си поемат дъх. В първия момент никой от тях не продума.

— Ще му разрешат ли да се прибере вкъщи? — попита най-после тя с безизразен глас.

Пайн кимна и затърси нещо в куфарчето с документите си. Джейн се сети да благодари на защитата чак когато излязоха във фоайето и видя Глен.

— Винаги съм знаел, че истината ще излезе наяве — каза победоносно Глен Тайлър, когато я видя. — Успяхме, Джейн. Справихме се много добре.

11 февруари 2008, понеделник

Тя, естествено, дава показания. Това е нейният звезден миг. Носи черна рокля и значка „Да намерим Бела Елиът“. Опитвам се да избягвам погледа ѝ, но тя не отстъпва и в крайна сметка очите ни се срещат. Залива ме гореща вълна, цялата се изчервявам и отклонявам моите. Тя ме оставя и забива поглед в Глен, но той улавя каква е играта ѝ и не се поддава, гледа право пред себе си.

Тя разказва историята, която съм чела и слушала десетки пъти, откакто това се случи — следобеден сън, после игра, докато мама прави чай. Бела се смее и тича след котката към градината. Изведнъж мама осъзнава, че не я чува вече. Тишина.

Залата също притихва. Всички усещаме физически тишината. Онази, настъпила след изчезването на Бела.

Майката се разплаква и трябва да я успокоят с чаша вода. Много хитро. Журито също се вълнува, две от жените са готови да се разридаят заедно с нея. Нещата вървят на зле. Те трябва да разберат, че вината е нейна. Тя е оставила детето си само навън. Не се е грижила достатъчно добре за него.

Глен седи тихо и оставя всичко да мине през него, сякаш се случва с някой друг. Тя си поема дъх и съдията я оставя да завърши показанията. Глен проточва врат и слуша внимателно как изтичала при съседите, после се обадила в полицията, как чакала новини и как започнало търсенето.

Прокурорът говори с нея внимателно, сякаш е направена от стъкло.

— Благодаря ви, госпожо Елиът. Бяхте много смела.

Искам да извикам: „Бяхте много лоша майка“, но знам, че не е моментът, нито мястото.

Адвокатът ни, малко страшничък, но се вижда, че е старо куче, който, освен че разтърсва здраво ръката ми при всяка среща, не дава никакъв знак, че забелязва съществуването ми, най-после взема думата.

Въпросите му я притискат, тя отново заплаква, но той не проявява никакво съчувствие.

Даун Елиът продължава да повтаря, че Бела е била сама само няколко минути, но вече всички разбираме, че не е така.

Мекотата в погледа на журито изчезва. Време беше.

— Защото вярвате, че Бела все още е жива, нали? — пита адвокатът. Даун кима. — Точно така. Вие продадохте доста интервюта на различни вестници и списания, изказвайки точно такова мнение.