Фиона Бартон - Вдовицата

— Става дума за сексуално насилвани деца, нали? — каза Спаркс. — Нашето заключение е, че той ги е свалил съвсем съзнателно и не би могло да е станало случайно. Специалистите ще потвърдят думите ми.

Сандерсън не даде възможност на журито да осмисли забележката и продължи бързо. Той знаеше, че Тайлър не изглежда като перверзниците, които обикновено защитаваше, и това беше сериозен плюс. Беше показал снимката му на своите колеги в кантората и най-често употребяваният коментар беше „чист, спретнат и обръснат“.

След това Сандерсън атакува детектива директно за изчезването на Бела Елиът.

— Детектив Спаркс, истина ли е, че тялото на Бела Елиът не е намерено?

— Да.

— И че целият случай се основава не на факти, а на ваши подозрения, умозаключения и случайни улики?

— Имаме достатъчно ясни доказателства, които свързват обвиняемия с изчезването на Бела Елиът.

— Ах, доказателствата. Без истински свидетел и без отпечатъци. Само косвени улики, защото от самото начало гледате към грешния човек. Толкова отчаяно сте искали да го обвините, че сте въвлекли клиента ми във фиктивна връзка.

Журито, изглежда, не разбираше каква е тази фиктивна и измамна връзка, но определено следеше с интерес спектакъла. „Четири звезди и «неустоимо представление», ето как може «Телеграф» да отрази процеса на следващия ден“, помисли си Спаркс, когато най-после слезе от свидетелската скамейка и се върна на мястото си в залата.

Но след обяда нещата се обърнаха. Отегчено от държавния обяд, журито се върна в залата и се отпусна по столовете. Но не остана дълго там.

Беше ред на майката. Облечена в обикновена черна рокля с червена значка за Бела Елиът на гърдите си, тя седна на свидетелското място. Прокурорът, крехка жена, застанала срещу якия гръден кош на опонента си, остави младата жена да разкаже случилото се с прости и ясни думи. Стигайки до мига, когато осъзнала, че дъщеря ѝ я няма, тя се разплака и журито се развълнува, някои от тях също бяха готови да се облеят в сълзи. Съдията я попита иска ли чаша вода и разсилният отиде да ѝ донесе, докато защитата прелистваше папките си, готова да се заеме със свидетелката.

Беше време Сандърс да се спусне в атака:

— Госпожо Елиът, дъщеря ви често ли си играеше навън? Отпред, където не можете да я видите?

— Случваше се, но не съм я оставяла сама за повече от няколко минути.

— Минутите минават доста бързо, не намирате ли? Толкова много работа трябва да свършите като майка!

Майката се усмихна на тази проява на съчувствие.

— Колкото и да бях заета, тя остана сама само няколко минутки.

— Откъде знаете?

— Готвех спагети, както вече казах. Те стават бързо.

— Друго нещо свършихте ли?

— Всъщност измих съдовете, докато изчаквах. Извадих дрехите на Бела от сушилнята, за да не се налага после да ги гладя.

— Доста работа сте имали този следобед. Разбрах също, че сте провели два разговора. Обяснимо е, ако сте забравили, че Бела е навън.

Даун отново се разплака, но адвокатът не се впечатли.

— Знам колко тежко е за вас, госпожо Елиът, но просто искам да установя часа, когато Бела е изчезнала. Сигурно разбирате колко важно е това, нали?

Тя кимна и издуха носа си.

— И разчитаме вие да го посочите, защото последният път, когато Бела е видяна, е било в единайсет и четирийсет и пет в павилиона за вестници и списания, нали така, госпожо Елиът?

— Купих ѝ сладкиши.

— Да. „Смартис“, според бележката. Което означава, че Бела е изчезнала в отрязъка от време между единайсет и трийсет и пет и петнайсет и трийсет. Тоест близо четири часа. Защото никой друг не я е виждал през това време.

Даун стисна силно перилата пред себе си и каза тихо, сякаш не ѝ достигаше въздух:

— Не, после не сме излизали. Но мама се обади след обяда и я чу. Каза да я целуна от нея.

— Госпожо Елиът, бихте ли говорили малко по-високо, за да може почитаемият съдия и многоуважаваното ни жури да чуват отговорите ви?

Даун се прокашля и промълви:

— Извинете.

— Казвате, че майка ви е чула детски глас по телефона, но той може да е дошъл от телевизора, нали? Защото майка ви е казала в полицията, че не е говорила с Бела.

— Бела не искаше да дойде на телефона. Изтича да вземе нещо.

— Разбирам. И след няколко часа е излязла да си играе навън?

— Остана без надзор не повече от пет минути.

— Да. Благодаря ви, госпожо Елиът.

Даун се обърна с намерение да слезе от банката, но Сандерсън я спря.

— Не съм свършил, госпожо Елиът. Виждам, че носите значката на Бела.