Фиона Бартон - Вдовицата

19 октомври 2007, петък

Преди съдебното заседание стаята на Спаркс се напълни с народ. Изчистиха стените и бялата дъска от мозайката със снимки и карти на района и опаковаха всичко в кашони за прокуратурата.

Когато изнесоха и последния кашон, Спаркс се загледа в белите правоъгълници, останали по някои от стените. „Няма следа, която да не сме проследили“, рече си той. Всеки път този момент му напомняше за меланхолията, която те обхваща след коитус, поне на него му се струваше така, и той сподели мисълта си с Ейлийн.

— След какво? — погледна го неразбиращо тя.

— Нали се сещаш, онази странна тъга след секс, когато всичко е свършило — обясни ѝ той и добави смутено: — Четох за него в едно списание.

— Трябва да е било списание за мъже — каза тя.

Последният разпит на Тайлър беше дълъг и крайно изнервяш. Истината проблесна чак когато Тайлър осъзна, че е бил подведен от полицията.

— Значи, Биг Беър, а, господин Тайлър? — започна Спаркс.

Устата на Тайлър увисна, после се затвори плътно.

— Не знам за какво говорите.

— Търсили сте приятели из гората. И сте намерили, нали? Но ние също се запознахме със Златокоска.

Краката на Тайлър затропаха по пода и той сведе глава към скута си. Защитната му позиция.

Том Пайн гледаше размяната на въпроси и отговори като паднал от небето, но в един момент се съвзе и се намеси:

— Искам няколко минути насаме с клиента си.

След пет минути двамата вече имаха своя версия за случилото се в интернет.

— Това беше интимна фантазия между двама възрастни хора — каза Глен Тайлър. — Аз бях под огромен стрес.

— Кое беше детето с буквата Б, Глен?

— Повтарям, беше интимна фантазия между двама възрастни.

— Бела ли беше онова момиченце?

— Беше интимна фантазия…

— Какво направи с Бела?

— Беше интимна фантазия…

Когато го обвиниха, той спря да повтаря за интимната фантазия и погледна детектива в очите.

— Допускате огромна грешка, детектив Спаркс.

Това бяха последните му думи.

Делото влезе в съда следващата пролет. Спаркс даде своите показания като шеф на разследващия екип, отговаряйки кратко, ясно и компетентно на въпросите.

Месеците работа, претърсване, проверки, разпити и прехвърляне на свидетелски показания бяха поднесени пред малка, но подбрана публика и цяла армия критици. Армията се предвождаше от адвоката на Глен Тайлър, кален в битки хитрец, който го подложи на жесток кръстосан разпит.

Журито от осем мъже и четири жени, отсети от защитата така, че да преобладават мъжете и симпатиите да са на страната на обвиняемия, обърнаха глави към свидетелската банка и впиха очи в неговите.

Защитникът, Чарлз Сандерсън, стана, пъхнал небрежно едната си ръка в джоба. В другата държеше бележките си. Излъчвайки увереност, той се опита да омаловажи някои от доказателствата и постепенно започна да насажда съмнение у журито.

— Колко време е имал свидетелят, за да запише частично номера на микробуса? Пет минути? Значи, не го е записал веднага?… Разбирам.

— На какво разстояние е бил от синия микробус, когато го е видял? Господин Спенсър носи ли очила?… Разбирам.

— Кажете ми, инспекторе, колко сини микробуси има по пътищата на Великобритания?

Онова, което запрати случая в трета глуха, беше това „разбирам“. Разбирам: в смисъл „Боже, още една точка в наша полза“.

Спаркс парираше търпеливо всеки удар. През годините той бе срещал много сандерсъновци — фукльовци, и знаеше, че тези демонстрации невинаги се харесват на журито. Продължи спокойно, като често поглеждаше журито, за да акцентира върху даден момент, но знаеше, че Сандерсън очаква звездния си час — разговора със Златокоска.

Спаркс се бе подготвял за този момент с помощта на прокурорите, за да е сигурен, че е готов. Знаеше всеки нюанс от Правилника за използване на електронни средства при разследване от 2000 година, всяка стъпка от процедурата по одобряване на съответните методи, внимателната подготовка за работа със специални разузнавателни средства и съхраняването на доказателства.

На екипа бе отнело много време да го научи как да акцентира върху слабостта на Тайлър към чат стаите и порнографските сайтове.

— Журито няма да се интересува от член сто и едно, нито кой е дал разрешение и за какво. Трябва да изтъкнем апетита на Тайлър към малки момичета — каза му водещият прокурор и Спаркс знаеше, че той е прав.

И беше напълно готов, когато адвокатът на Тайлър навлезе в темата за порнографията и започна последователно да оспорва всяка стъпка от действията на полицията. Целта на Сандерсън беше да го принуди да признае, че клиентът му би могъл да свали „по погрешка“ някои от най-уличаващите снимки от интернет на хард диска си.