Фиона Бартон - Вдовицата

„Преди мен имал ли си друго лошо момиче, ББ?“, попита той.

На екрана се отрази ръката на Фльор, вдигната в знак на предупреждение.

„Да.“

„Ама истинско ли беше, или като мен?“

„Харесвам и двата вида, Злати.“

Доктор Джоунс му даде сигнал да се отдръпне. Той знаеше, че действа прекалено бързо, но усещаше, че Тайлър е готов да се разкрие.

„Разкажи ми за другите лоши момичета. Какво правеше с тях?“

И Тайлър ѝ разказа. Разказа ѝ за нощните си приключения, за срещите и предизвикателствата, за разочарованията и възторзите си.

„Но никога не си го правил наистина, нали? В реалния свят?“, попита Дан и тримата мъже притаиха дъх.

„Би ли искала да опиташ това на живо, Злати?“

Спаркс вдигна ръка, но Маршал вече пишеше: „Да. Много бих искала“.

Той ѝ каза, че го е правил. Веднъж имал свое лошо момиче.

Спаркс потръпна. Всичко се развиваше светкавично, просто не можеше да мисли правилно. Потърси с поглед Фльор Джоунс, тя стана от стола и се премести зад гърба на своето протеже.

Маршал едва улучваше клавишите, толкова силно трепереше.

„Случи се веднъж.“

„Разкажи ми за истинското момиче.“

„Името ѝ започваше с Б, като моето. Можеш ли да познаеш името, Злати?“

„Не. Кажи ми.“

Мълчанието беше непоносимо. Секундите отминаваха, а те чакаха настръхнали признанието му.

„Съжалявам, Злати, трябва да затварям. Някой звъни на вратата. Що поговорим по-късно…“

— Мамка му! — извика Маршал и удари глава в бюрото.

— Мисля, че все още го държим — каза Спаркс, погледна към доктор Джоунс и тя кимна.

— За мен и това е достатъчно.

— Хайде да се посъветваме с началниците — каза Спаркс и стана. — Отлична работа, Маршал. Наистина, отлична.

Шест часа по-късно тримата седнаха в кабинета на Банкс и изложиха аргументите си за арестуване на Глен Тайлър и повдигане на обвинение.

Шефът на отдела Банкс ги изслуша внимателно, прочете разговора и си записа някои неща. После се облегна назад и каза:

— Но той не е споменавал името Бела.

— Така е, но… — започна Спаркс.

— Не смятате ли, че Маршал е прекалил?

— Според доктор Джоунс, всичко е наред. Балансът е тънък все пак.

— Но имаме черно на бяло, че говори за реално дете, чието име започва с буквата Б — прекъсна го Банкс. — Нека да го извикаме и да му кажем какво знаем. Да заявим, че имаме писмени показания от Златокоска.

Всички в стаята се съгласиха.

— Имаме сериозни основания да следваме тази линия. Глен е бил в района на престъплението през онзи ден, има син микробус и частичния номер на табелата съвпада; на компютъра му има порнографски снимки на деца, познаваме апетитите му от тези чат стаи, а и алибито му е доста нестабилно, като имаме предвид поведението на жена му.

Всички кимнаха отново.

— Мислиш ли, че това е нашият човек, Боб? — попита накрая Банкс.

— Да — каза прегракнало Спаркс. Устните му бяха пресъхнали от напрежение.

— Аз също. Тогава да запознаем началника с всичко това.

1 август 2007, сряда

Естествено, детективите не се отказаха. Впиха зъби в Глен, в микробуса му, в порното с деца и виртуалните му изневери. Никога няма да го оставят на мира. Адвокатът му каза, че ще се опитат да го натопят ако не за друго, поне за порноснимките.

Посещенията и телефонните обаждания на детектив Спаркс станаха част от живота ни. Полицията беше решена да приключи случая, а ние гледахме отстрани.

Казвам на Глен, че трябва да каже на полицията за „частната работа“, дето е вършил в онзи ден, но той е убеден, че това ще влоши нещата.

— Ще кажат, че сме ги лъгали за всичко, Джени.

Ужасявам се да не направя нещо, което да влоши нещата, да кажа нещо погрешно. Но накрая не аз, а Глен влоши нещата. Влезе в интернет да гледа порно. Не можах да повярвам, че е толкова глупав, когато разбрах. Нали беше по-умният в семейството?

Полицаите бяха взели компютъра му, разбира се, но той си купи евтин малък лаптоп и рутер — „за работа, Джени“ — и отново седна в свободната стая да говори в онези чат стаи или както там ги наричаха. По-късно разбрахме, че детективите са го чакали там.

Всичко беше изпипано много хитро. Някакъв техен служител се престорил на младо момиче и се запознала с него в интернет. Нарекла се Златокоска. Кой би си паднал по това? Освен Глен, разбира се.

Не ставаше дума само за разговори. Накрая Златокоска правила виртуален секс с Глен. Това е секс без докосване, така ми обясни Глен. „Само на думи е, Джени. Пишеш думи. Не сме говорили на живо, дори не сме се виждали. Всичко се случваше в главата ми. Просто фантазия. Разбираш ме, нали? Толкова съм напрегнат напоследък! Просто не можах да устоя.“