Фиона Бартон - Вдовицата

— Да не съм аз, ако захапе на това елементарно име.

Но той захапа. Златокоска се запозна с Биг Беър и флиртува дискретно с него цяла седмица. Дан Маршал и Йън Матюз седяха с часове пред компютъра, свити в малката стая в крилото на криминолозите, под бръмчащите флуоресцентни лампи с историята на живота на Джоди на стената до тях. Маршал бе намерил във Фейсбук снимка на момиче, което бе харесвал в колежа, беше я уголемил и я бе поставил над монитора.

„Здравей, Голди.“

„Как вървят нещата?“

„Как си тази вечер?“

Докато следваше вечерното танго с Глен Тайлър, Дан бе обзет едновременно от вълнение и отвращение. Фльор го бе подготвила старателно и сега беше до телефона, готова да се включи при нужда, но макар и с Матюз до себе си, той се чувстваше някак самотен и незащитен.

Мобилизира силите се до краен предел „Това може да ме изстреля нагоре“, бе казал на приятелката си Ели. Но знаеше, че може да го натика в калта, ако нещо се провалеше. „Ще успеем“, не спираше да си повтаря той.

От време на време някой от екипа подаваше глава през вратата и питаше:

— Спипа ли го?

Друг се интересуваше:

— Пита ли вече какъв цвят са очите ти?

Матюз се смееше, включваше се в шегите, но Маршал осъзна, че се бе превърнал в циркаджията на управлението. В един момент улови образа си в стъклото на прозореца зад бюрото. Отдръпна се от клавиатурата и се загледа в прегърбената си над бюрото фигура. Изведнъж осъзна, че е огледален образ на своята жертва, и инстинктивно се напрегна.

Реши, че трябва да се разговори и с другите момчета в чат стаята (поне си мислеше, че са момчета), за да не се окаже, че контактува само с Тайлър, и плоският им хумор и безкрайните намеци започнаха силно да го отегчават. Вече си ги представяше — с хеви метал тениски и плешиви темета.

Ели, медицинска сестра с уклон към черния хумор, търпеше стоически намесата в личния им живот, но той подозираше, че ѝ идва малко в повече.

— Защо точно ти трябва да си стръвта, Дани? — попита го тя една сутрин, когато се прибра от нощна смяна. — Това е доста извратено.

Ели влезе в банята и докато се къпеше, той ѝ направи кафе и успя да се измъкне от дома без допълнителни коментари. Но и той си мислеше, че е извратено. Скоро се видя да разлиства женски списания, за да навлезе в характера, да чете с жив интерес статии за предменструални смущения.

Освен това нещата се проточиха прекалено дълго. Засега имаше само разговори. След петнайсет вечери, прекарани в приказки, Матюз взе да нервничи и каза на шефа си, че това е губене на време.

— Ти какво ще кажеш, Даниел? — попита Спаркс. За пръв път наричаше колегата си по малко име и Маршал разбра, че вече е част от голямата игра.

— С този тип изграждаме сериозна връзка, не търсим бързо сексприключение. Искам да се отпусне и да заговори. Нека да продължим още една седмица.

Спаркс се съгласи и Маршал, зареден с нови сили, се обади тайно на преподавателката си да вдигне мизата. В началото тя не беше уверена, но и двамата се съгласиха, че Джоди трябва да се направи на интересна, да изчезне на няколко дни и после да хвърли мрежите си върху Глен.

„Къде беше — попита Биг Беър, когато Златокоска се появи отново. — Реших, че съм те загубил някъде из Аляска.“

„Татко реши, че стоя прекалено много на компютъра — отвърна Златокоска, — и ме наказа.“

И двамата си даваха сметка, че тя е на двайсет и седем, но играта продължаваше.

„Как те наказа?“

„Не искам да кажа. Може пак да загазя.“

„Нищо, давай.“

И тя му разказа. ББ, както го наричаше тя, захапа въдицата.

„Искаш ли да се срещнем някъде, където баща ти няма да ни открие?“, предложи най-после Глен.

10 юли 2007, вторник

Глен Тайлър натискаше тихо клавишите. Каза на новата си приятелка, че всички вкъщи спят и той е сам.

Злати, както сега я наричаше, му изпрати своя снимка в бебешка пижама и той се опита да я накара да я свали.

Дан бе помолил Фльор Джоунс и детектив Спаркс да присъстват на частните разговори с Тайлър и сега те стояха зад него. Лицата им се осветяваха слабо от екрана на компютъра.

„Толкова си сладка, Злати! Прекрасното ми момиче!“

„Аз съм твоето лошо момиченце. Нали знаеш, че ще направя всичко за теб?“

„Знам, лошо момиче.“

Следваха серия от инструкции от страна на ББ и Злати му каза, че ѝ е забавно и ще изпълни всичко. След това Дан Маршал направи следващата стъпка. Не беше по плана на доктор Джоунс, но започваше да губи търпение.