Фиона Бартон - Вдовицата

Маршал въздъхна. Нямаше търпение да започне и най-после да се гмурне в същинска полицейска работа, вместо да играе ролята на глупавия младок в управлението, но усети, че атмосферата в стаята започна да се променя и всеки момент детективите можеха да дадат крачка назад.

— Добър въпрос, сър — каза той, използвайки любимата си позитивна техника за начало.

Спаркс си помисли, че Маршал е дребен нещастен досадник, но реши да го изслуша.

Младият му колега изтъкна, че Джоди е получила познанията си за секса при определени обстоятелства и е изградила модела си на поведение по тях. Последва подробен психологически анализ на мотивите: посттравматичен стрес, липса на ориентация и познаване само на тъмната страна на сексуалните отношения. Спаркс се впечатли от чутото, съмненията му отстъпиха на заден план.

— Какво казва доктор Джоунс? Съгласи ли се с това? — попита той.

— Ами… почти — отвърна Маршал. — Прочетох ѝ последните уточнения тази сутрин по телефона и тя като че ли остана доволна. Ще ѝ изпратя всичко след минутка по имейла и ще чакам коментара ѝ.

— Добре. Получим ли одобрението ѝ, ще представим стратегията си пред колегите от технологичния — каза Спаркс.

Завеждащ отдел технологичен или началник Банкс обичаше новите идеи. „Иновация“ беше неговото второ име заедно с още няколко управленски клишета, но имаше и друго и то беше от изключителна важност — беше толкова решен да закове Глен Тайлър, колкото и Спаркс.

— Това е голяма работа — каза той и потри ръце, когато ги изслуша. — Хайде да го представим на Главния.

Беше решено целият екип да отиде при началник Паркър. Срещата беше класика в жанра. Доктор Джоунс дойде с нещо като пижама, с блестящ диамант на едната си ноздра, а началник Паркър, в пълна униформа и брилянтин на косата, седна зад достойното за Белия дом бюро.

Той изслуша мълчаливо Банкс, който нахвърли плана, изтъкна рисковете и цитира буквата на закона, свързана с работа под прикритие, издуха носа си и каза:

— Има ли доказателства, че това ще проработи? Някой опитвал ли го е досега? На мен ми звучи като измама.

Банкс, Спаркс и Маршал предложиха своите отговори по ред, а доктор Джоунс подпомогна общото дело с научни данни и солидна доза чар. Началник Паркър сложи ръце на бюрото и произнесе присъдата си:

— Нека да пробваме. Ако не открием доказателства тук, не виждам начин да го изправим пред съда. Но да го направим по правилата. Всичко да е като по книга. Щом намерим доказателство, ще видим дали съдията ще го приеме.

— Вижте, началник, ако Тайлър ни отведе до тялото, никой няма да пита как сме го намерили.

Следващата спирка беше лабораторията, за да се потопят в средата на Глен Тайлър. Определено не беше преживяване за почтени хора, но Фльор Джоунс изглеждаше най-малко засегната. Те застанаха зад колегата им от технологичния отдел, който им показа уеб сайтовете и стаите за разговори, открити в хард диска на Тайлър по време на първото претърсване, като се спря по-подробно на любимите му, на времето, когато влизаше, колко време оставаше в тях и други полезни неща. На първо място в списъка му беше „ЛолитаХХХ“, после се нареждаха „Тийн фън“ и „Непослушни момичета“. В тях той използваше пет различни акаунта, включително „Кой е таткото“ и „Биг Беър“.

— Няма друг господин Дарси, освен шефа — изхили се Матюз.

Разговорите на Глен в чата бяха, общо взето, безобидни, шегаджийски, с лека нотка на флирт, като разговорите на тийнейджърите по техните купони. По-специалните диалози се случваха далеч от общите стаи. В кутията на един имейл адрес, използван само за неговите „сексекскурзии“, както ги наричаше в писмата си, изскочи един много по-зловещ таен живот. Тук той убеждаваше другите да се присъединят към него. От снимките, които му изпращаха, някои бяха на деца, други на възрастни, но всички изглеждаха като хлапета.

Спаркс поиска да му принтират всички разговори в чат стаите и имейлите и Маршал ги отнесе за консултация при доктор Джоунс.

— Трябва ли да му се доверяваш? — запита го Матюз. — Съвсем отскоро е и няма оперативен опит.

— Да, вярно е, но има познания… и ние с теб ще следим всяка негова стъпка. Нека да му дадем шанс — отвърна Спаркс.

— И ще се наречеш Златокоска? — засмя се Матюз, когато Маршал и неговата преподавателка се явиха в кабинета на Спаркс.

Маршал кимна.

— Според нас той ще отговори на хора с интерес към децата и детските фантазии — обясни той.