Фиона Бартон - Вдовицата

— Моля? — вдигна вежди Спаркс.

— Тайно изследване на човешкия потенциал, сър, да го наблюдаваме дистанционно. Правили сме го в колежа и си мисля, че заслужава внимание — обясни той, стана от стола и се наведе над бюрото на шефа си.

Спаркс автоматично се отдръпна назад.

— Разкажи ми за тези чат стаи — попита той и Маршал, за когото имаше подозрения, че може още да не се бръсне, камо ли да се занимава със секс по интернет, сподели, че дисертацията му е била на тази тема.

— Преподавателят ми по психология изследва ефекта на порнографията върху отделната личност. Сигурен съм, че ще ни помогне — заключи той.

В края на седмицата Спаркс, Матюз и Маршал се отправиха към полицейската школа в Мидланд. Доктор Фльор Джоунс ги посрещна на вратата на асансьора. Изглеждаше толкова млада, че детективите я помислиха за студентка.

— Дойдохме при доктор Джоунс — каза Матюз и Фльор се засмя. Явно беше свикнала, а и очевидно се забавляваше с объркването на хората, когато видеха червената ѝ коса, пиърсинга на носа и късата пола.

— Аз съм доктор Джоунс. А вие трябва да сте детектив Спаркс и сержант Матюз. Приятно ми е да се запозная с вас. Здравей, Даниел.

Тримата мъже се наредиха хълбок до хълбок в малката стаичка, която служеше за кабинет на доктор Джоунс, и двама от тях започнаха да изследват стените просто по навик. Дъската за съобщения беше покрита с рисунки, сякаш направени от дете, но когато Спаркс се съсредоточи върху детайлите, осъзна, че гледа порнографски рисунки.

— Боже мой! — възкликна Спаркс. — Кой е авторът? Не ми прилича на обичайна рисунка от детската градина.

Доктор Джоунс се усмихна търпеливо, а Маршал се засмя.

— Това е част от моето проучване — отговори тя. — Рисунките на потребители на порнографски сайтове в интернет разкриват личностната им характеристика и ги карат да видят нещата от друг ъгъл. Надяваме се да забележат човешкото същество, скрито зад обекта на техните сексуални желания.

— Ясно — кимна Спаркс и се запита какво ли биха нарисували неговите сексуални престъпници. — Докторе, не искаме да отнемаме от ценното ви време, за това предлагам да минем директно на въпроса, който ни води при вас.

Психоложката кръстоса голите си крака и кимна разбиращо. Очите ѝ търсеха техните. Спаркс се опита да отвърне със същия език на тялото, но нямаше как да кръстоса краката си, без да ритне Матюз, и неизвестно защо започна да се поти.

Доктор Джоунс стана и отвори прозореца.

Спаркс се прокашля и започна:

— Разследваме изчезването на Бела Елиът, както инспектор Маршал сигурно вече ви е информирал. Имаме заподозрян, но търсим начин да разберем дали наистина е отвлякъл момичето. Той има сериозен интерес към детска порнография и към възрастни, облечени като деца. Намерихме такива снимки в компютъра му. Но неговата версия е, че са свалени от интернет по случайност.

Доктор Джонс се усмихна разбиращо.

— Той е доста манипулативен. Разпитът му може да служи за класически пример на увъртане.

Спаркс се изненада от собствената си прямота, но беше време да си признае, че Тайлър ги разиграваше като маймуни.

— Пристрастените са отлични лъжци, инспекторе. Те лъжат себе си, а оттам и всички останали. Отричат проблема си и са ненадминати в намирането на извинения и обвинения на други хора — каза доктор Джоунс.

— Моля ви, разкажете ни какво знаете за чат стаите в интернет. Има ли смисъл да потърсим контакт с него там? — попита Спаркс и в същото време си помисли „Едва ли е на повече от трийсет“.

Тя се усмихна разбиращо.

— Трябва да се информираме повече за този вид контакт, да видим как най-лесно можем да достигнем до нашия човек — добави той.

В следващите минути те изслушаха една лекция за намиране на сексуални партньори по интернет, която старите детективи проследиха трудно. Не че бяха на „вие“ с компютрите, но относителната близост с доктор Джоунс и по-точно с неспокойните ѝ крака ги разсейваха прекалено, за да могат да се концентрират върху думите ѝ. Накрая Дан Маршал пое нещата в свои ръце и въведе шефовете си в света на кибер фантазиите.

— В общи линии става дума за съобщения в реално време — обясни той. — Регистрирате се в сайт, който е за самотни хора или за тийнейджъри, да речем, използвате прякор, за да скриете истинската си самоличност, и можете да разговаряте с всички в тази така наречена стая или с конкретен човек. Написвате текст и влизате в чата.

— Но те не се виждат помежду си, нали? — попита Матюз.