Фиона Бартон - Вдовицата

Щеше му се да изкрещи: „Да не би да искаш още едно дете да изчезне, докато си пия виното?“, но си замълча. Вината не беше на Ейлийн. Тя просто не разбираше. Той знаеше, че не може да защити всяко малко момиче в града, но трябваше да опита.

След като бе започнал работа в полицията, през ръцете му бяха минали много случаи с деца — Лаура Симпсън, петгодишна, от Госпърт, беше открита мръсна и изплашена, скрита в един шкаф в дома на някакъв неин чичо. „Това е от онези семейства, където всеки Том, Дик и Хари е някакъв вид роднина“, каза той на Ейлийн.

Получичото се бе опитал да прави секс с момичето, но не успял, ала Спаркс бе сигурен, че той не би я убил, защото тя беше член на семейството. Лаура излезе от тази история с рани по тялото и съзнанието си. Той все още помнеше очите ѝ, когато отвори вратата на шкафа. Ужас. Нямаше друга дума за това, което видя в тях. Ужас, че той можеше да е като чичо Джим за детето. Спаркс повика жена детектив да извади Лаура оттам и да я прегърне. Най-после детето се отпусна. Целият екип се просълзи, но не и Лаура. Тя беше няма и глуха за всичко около себе си.

Спаркс се обвиняваше, че я е предал. Трябваше да я намери по-рано. Трябваше да води разследването по-бързо. Шефът му и пресата го представиха за триумф, но той не успя да се зарадва. Очите на детето останаха в съзнанието му.

А сега търсеха Бела.

Беше започнал да я сънува. Това не беше добър знак.

„Може синият микробус да ни пречи да погледнем нещата от друг ъгъл — каза си той. — Но тогава защо този мъж в син микробус не се обади? Всички искат да помогнат да намерим детето. Ако беше някой, минал случайно оттам, щеше да се обади. Освен ако не е Глен Тайлър.“

Разследването продължаваше. Всяка подробност беше прегледана поне десет пъти. Метната тениска на съседна ограда, захвърлена обувка, дете с руса коса в търговския център се опитало да избяга от възрастен. Детективите бяха на бойна нога. Но минаха часове, после дни и седмици без резултат. Всички бяха на предела на силите си, но никой не предложи да сложат точка.

Спаркс пазеше разочарованието за себе си. Ако сведеше глава, екипът щеше да вдигне ръце. Всяка сутрин той разговаряше със себе си в своя кабинет, понякога пред огледалото в тоалетната, за да се увери, че никой няма да види провала в подутите му от безсъние очи. После излизаше с бодра стъпка и се опитваше да зареди хората си с оптимизъм.

— Хайде да започнем отначало — каза тази сутрин и всички го последваха. Снимка по снимка, име по име.

— Какво пропускаме — огледа той уморените им лица. — Кой може да е взел детето? Какво можем да предположим от други такива случаи?

— Педофил.

— Отвлечено за пари.

— Или отмъщение.

— Жена, изгубила собственото си дете.

— Или която не може да има дете.

— Ненормалник, който има нужда от дете за свой си сценарий.

Спаркс кимна.

— Момчета… извинявай, Лин… Хора, хайде да се разделим на два екипа и да разгледаме отново всички свидетели и заподозрени. Да видим дали някой пасва в тези категории.

Хората се размърдаха и той остави всичко на Матюз.

Искаше да види колко бързо щяха да стигнат до Глен Тайлър, а и му трябваше време да помисли. Тази Джейн Тайлър беше странна птица. Той си спомни шока по лицето ѝ, когато я видя за пръв път, трудните разговори с нея, непоколебимите отговори. Беше сигурен, че тя прикрива Глен, и го бе отдал на сляпа лоялност към съпруга, но дали не беше замесена по някакъв начин?

Жени убийци на деца се срещаха рядко и тези, които го правеха, почти винаги убиваха собствените си, но често се случваше да отвлекат мъниче.

Спаркс знаеше, че безплодието може да бъде сериозен мотив. То беше трагедия за жените, мъката и вината ги побъркваха. Съседката и колежките ѝ в салона казаха, че невъзможността да има дете просто съсипвало Джейн. Ако някоя клиентка била бременна, тя се криела отзад и плачела.

Но в деня, когато Бела бе отвлечена, Джейн не бе ходила в Саутхамптън. Била в салона, бяха я видели да се прибира вкъщи и една жена отсреща по улицата я зърнала да хвърля боклука към три следобед.

Спаркс започна да рисува замислено паяци в бележника си. Ако Джейн обичаше толкова много децата, защо живееше с мъж, който гледа как нараняват деца в интернет? Защо беше лоялна към такъв човек? Той можеше да се закълне, че Ейлийн ще се махне в мига, ако разбере нещо такова за него. И нямаше кой да я обвини. С какво толкова Глен държеше тази жена?

Когато се върна в управлението, Спаркс записа името на Джейн на бялата дъска. Колегите му преглеждаха обсъждани при други случаи жени, които не можеха да имат деца.