Фиона Бартон - Вдовицата

— Не. Може да си който си искаш. Точно това привлича хищниците. Могат да приемат нова идентичност, възраст и пол. Вълци в овчи кожи — рече Маршал. — Щом връзката с евентуалната жертва — с младо момиче например — е установена, хищникът може да я убеди да си даде имейл адреса, за да могат да си пишат само двамата. А щом установят лична връзка, всичко може да се случи. От убеждаване да позираш за определен вид снимки, което за пълнолетните не е проблем, но младите хора са лъгани и манипулирани, за да покажат себе си пред уебкамерите, до други, по-страшни неща. После престъпниците ги изнудват с тези снимки за пари или за други действия. Животът на младия човек е съсипан — додаде Маршал.

Урокът завърши и Спаркс беше готов да атакува тийнейджърските чат стаи. Матюз му предложи да избере „Архижребец“ за псевдоним и изсумтя, когато шефът му предпочете „Господин Дарси“ — любимият герой на жена му. Но Дарси беше приветстван и засипан от закачливи съобщения от някаква си Елизабет Бенет, които бързо ескалираха в открити сексуални предложения.

— По дяволите! — ахна той, когато съобщенията с нецензурно съдържание се появиха на монитора. — Това си е чист шамар за Джейн Остин.

Доктор Джоунс се засмя. Спаркс излезе от чатрума и завъртя стола си към младата жена.

— Но как ще открием Глен Тайлър? — попита той. — В тези стаи има стотици потребители.

Маршал вече имаше готов план.

— Компютърът му е при нас и ние можем да разберем в кои чат стаи е влизал. Тайлър е умен и когато колегите от „Оперейшън Голд“ започнаха да душат наоколо, изтри информацията, но тя все още е тук, на хард диска, невидима за него, но съвсем очевидна за момчетата от ай ти отдела. Те вече се разровиха и научиха къде се е подвизавал.

Звучеше прекалено хубаво, за да е истина, но Спаркс кимна, изкушен от образа в главата си — арестуването на Тайлър. Картината беше толкова ясна, че почти подуши страха и вината на гадното копеле. Но сега трябваше да се съсредоточи върху практическата страна на нещата.

— Кой ще се представи и за какъв? — попита той.

— С Фльор ще разработим образа, историята му и характерни за него думи и изрази — каза Маршал, поруменял от вълнение, че най-после ще има истинска детективска работа, а доктор Джоунс даде официалното си съгласие.

— Идеята е интригуваща, детектив Спаркс — каза тя. — Мисля, че ще бъде ценна за проучването ми.

Всичко вече сякаш беше уговорено, когато Матюз зададе въпроса, за който никой не се бе сетил досега!

— Законно ли е това?

Другите се обърнаха към него:

— Ще се приеме ли за доказателство в съда, сър? Може да се възприеме като измама.

Спаркс се запита дали Матюз не прави крачка назад. Дали не се бе разколебал. Не знаеше отговора на този въпрос, но Маршал му се притече на помощ.

— Не можем да прецакаме случая, сър. Нека първо да видим докъде можем да стигнем. После ще мислим по този въпрос — каза той.

Матюз не беше удовлетворен от предложението, но Спаркс даде съгласието си.

12 юни 2007, вторник

Странно нещо са рождените дни. Всички ги обичат, но аз се страхувам от тях. Страхувам се от вълнението, от задължението да се чувстваш щастлив, да прекараш добре. И от разочарованието, ако не стане, както си го мислил. Днес навършвам трийсет и седем години и Глен отиде в кухнята, за да качи горе подноса със закуската. Много е рано и още не ми се яде, така че храната ще бъде като пясък в устата ми, но ще трябва да му кажа, че ми харесва. И че го обичам. Наистина го обичам. Той е целият ми свят, но всяка година на рождения си ден се надявам на чудо и най-после да си имаме бебе.

Опитвам се да не мисля много за това, но рождените дни са труден момент. Тогава човек осъзнава, че е изминала още една година. Знам, че има и други важни неща, но не мога да не си го мисля.

Можехме да си осиновим бебе от чужбина. Чела съм много статии за осиновени деца от Китай, но няма как да кажа това на Глен, защото знам, че ще го ядосам.

Ето го, идва. Чувам чашите и чиниите да звънят в подноса. Той се появява с двайсет и четири каратова усмивка и червена роза във вазата между сварените яйца. Запява „Честит рожден ден“, докато заобикаля откъм моята страна на леглото и изтънява гласа си, за да ме разсмее. „Хаппи бърдей, диър Джени, хапи бърдей ту ю“, изпява той и ме целува по челото, носа и устата.

— Извинявай, скъпи. Не знам какво ми става — казвам и се опитвам да се усмихна.

Той слага пръст на устните си и отива до гардероба да извади картичката и подаръка.