Фиона Бартон - Вдовицата

Залата зашумява и майката отново започва да подсмърча. Той заявява в прав текст, че тя продава историята си на пресата, и Даун, истински ядосана, заявява, че парите са за издирването на Бела.

Един от репортерите става, притиска бележника до гърдите си и излиза бързо навън.

— Отива да го напише за следващите новини — прошепва Том и ми намига. Иска да ми каже, че това е точка за нас.

Когато всичко свършва, когато излиза, че полицията е измамила Глен и той е свободен, аз сякаш си глътвам езика. Сега е мой ред да си мисля, че всичко се случва сякаш с някой друг.

Том ме извежда от залата и аз виждам Глен. Моят Глен.

Слизам долу и го прегръщам. Отдавна не съм го прегръщала, а и това ми позволява да мълча, защото не знам какво да кажа. Той се радва като малко дете. Смее се, порозовял от щастие. Направо не е на себе си, а аз си мисля само — отивам си у дома с него. Ще си останем двамата. Какво ще стане, когато затворим вратата след себе си? Вече знам прекалено много за този мъж и не съм сигурна, че ще е както преди.

Той се опитва да ме вдигне и да ме завърти във въздуха, както правеше, когато бяхме млади, но в стаята има прекалено много хора — адвокати, надзиратели. Толкова са много, че не мога да дишам. Том забелязва и ме извежда в хладния коридор, оставя ме на една пейка и ми носи чаша вода.

— Доста ти се събра, Джейн — казва мило той. — Всичко стана толкова бързо, но всички се надявахме делото да се развие по този начин, нали? Отдавна го чакаш.

Вдигам глава, но той не ме гледа в очите. И двамата замълчаваме. Аз си мисля за горкичкия младши детектив. Преструвал се е на жена, за да достигне до истината. Когато Том ни запозна с доказателствения материал, се ядосах, че се е представял за проститутка, но като го гледах на свидетелската банка, докато всички му се смееха, ми стана жал за него. Разбрах, че би направил всичко, за да открие Бела.

Том отива при Глен и му стиска ръката. И ние тръгваме. Даун Елиът плаче на тротоара за пред камерите.

— Трябва да внимава какво говори след този процес — казва Том, докато се оглеждаме, застанали до вратата зад събралата се тълпа.

Телевизионните камери я къпят в светлина, репортерите се препъват в кабелите в опит да се приближат към нея. Тя заявява, че никога няма да спре да търси малкото си момиченце, че Бела е някъде там и тя ще я намери, ще открие и човека, който я е отвлякъл. После приятелите ѝ я отвеждат към един автомобил и изчезват.

Идва нашият ред. Глен решава да даде на Том изявлението си, за да го прочете от негово име. Всъщност Том го посъветва да направи така. И го написа. Заставаме под прожекторите и шумът ме разклаща физически. Той идва от крясъците на стотици гърла едновременно, изискващи внимание и задаващи въпроси, без да дочакат отговорите.

— Насам, Джейн — зове един глас близо до мен.

Обръщам се да видя кой е и светкавицата от фотоапарат ме заслепява.

— Прегърни го — крещи друг.

Някои от тях познавам от тротоара пред дома. Готова съм да им се усмихна, но осъзнавам, че те не са приятели. Те са друго.

Сериозното лице на Том кара всички да утихнат.

— Ще прочета изявлението на господин Тайлър. Той няма да отговаря на никакви въпроси.

Над главите на репортерите се издига гора от диктофони.

— „Аз съм невинен. Полицията ме обвини в престъпление, което не съм извършил и ми отне свободата. Благодаря на съда за справедливото решение, но днес аз няма да празнувам освобождаването си. Бела Елиът все още я няма и човекът, който я отвлече, е все още на свобода. Надявам се сега полицията да се съсредоточи върху тези неща и да открие виновника. Искам да благодаря на семейството си, че застана зад мен, и изказвам специална благодарност на моята прекрасна съпруга Джени. Благодаря ви, че ме изслушахте. Сега ви моля да уважите личното ни пространство, за да си отидем и да се опитаме да възстановим разбития си живот.“

Свеждам поглед надолу и се замислям. „Прекрасна съпруга“. Това е моята роля сега. Прекрасната съпруга, която стои плътно до своя невинен съпруг.

Една секунда тишина и врявата започва отново:

— Кой е отвлякъл Бела според вас?

— Какво мислиш за тактиката на полицията, Глен?

После един минувач извиква:

— Браво, човече! — И Глен се усмихва в отговор.

Тази снимка използват всички вестници на другия ден.

Една ръка си пробива път покрай оператора и ми подава картичка. На нея има надпис „Поздравления“ и бутилка шампанско с изхвърчаваща коркова тапа. Опитвам се да видя на кого принадлежи ръката, но тълпата я поглъща. Пъхам картичката в чантата си и с помощта на Глен, Том и охраната тръгвам напред. Репортерите поемат след нас. Като рояк пчели в анимационен филм.