Фиона Бартон - Вдовицата

Тайлър се съвзе бързо и отговори на въпросите им.

— Върнали сте се в четири, господин Тайлър. Доста бързо сте се прибрали от път. Сигурен ли сте, че беше четири?

Тайлър кимна и сбърчи чело, сякаш опитваше да се съсредоточи и да се сети нещо.

— Да, определено беше четири. Джейн ще потвърди.

Джейн Тайлър не каза нищо. Като че ли не чу въпроса на Спаркс и той трябваше да я попита втори път, за да се обърне към него и да кимне.

— Да — отговори, сякаш беше на автопилот.

Спаркс се обърна отново към Тайлър:

— Вашият микробус съвпада напълно с описанието на превозното средство, забелязано наоколо по времето, когато Бела е изчезнала. Сигурно сте го прочели — вестниците не пропускат нито една подробност. Затова проверяваме всички сини микробуси.

— Никой от нас не е бил в Саутхамптън — отвърна Тайлър.

— Да, но искаме да се уверим, че никой от вас не е правил допълнителна доставка, след като си е свършил работата.

Тайлър опита да се засмее на предположението.

— Не поемам никаква допълнителна работа. Предпочитам да си почина. Вижте, това е някаква ужасна грешка.

Спаркс кимна замислено.

— Сигурен съм, че разбирате колко сериозни са нещата, господин Тайлър. Затова не вярвам да имате нещо против да поогледаме наоколо.

Полицаите плъзнаха мигновено по стаите, викаха Бела, надничаха в шкафовете, под леглата и зад диваните. Не откриха нищо.

Но в историята на Тайлър имаше нещо смущаващо. Спаркс реши да го вземе със себе си и да го разпита още веднъж. Дължеше го на малката Бела.

Джейн Тайлър остана да ридае на стълбите, докато полицаите приключиха с огледа.

10 юни 2010, четвъртък

Оставят ме да си почина известно време, после ме викат за вечеря. Масата е разположена до огромния прозорец на Кейт с гледка към градината. До нея има количка с бяла покривка и ваза с цветя в средата. Чиниите имат онази прекрасна сребърна украса по ръбовете, която толкова харесвам. Кейт и Мик са поръчали предястия, основно и десерт и всичко е сложено на рафта под масата.

— Хайде да се поглезим — казва Кейт.

— Хайде — откликва Мик. — Заслужихме си го.

Кейт изшътква към него, но аз виждам, че са доволни от себе си. Спечелиха шестицата — интервю с вдовицата.

В чинията ми има пиле и аз започвам да ровя месото. Не съм гладна, не ми трябват техните празненства. Те наблягат на виното, след малко поръчват втора бутилка, но аз внимавам да не пия повече от една чаша. Трябва да запазя контрол.

Изведнъж усещам ужасна умора, разплаквам се и казвам, че трябва да остана за малко сама. Кейт и Мик се споглеждат. Явно оттеглянето ми не влиза в плановете им. Но аз ставам, пожелавам им лека нощ и добавям, че ще се видим на сутринта.

Те избутват столове назад и също се изправят. Кейт ме изпраща до стаята ми и изчаква да вляза.

— Не вдигай телефона, ако ти звънят — ми казва. — Ако ми трябваш за нещо, ще почукам на вратата ти.

Аз кимам.

В стаята е ужасно горещо. Отварям широко прозорците, за да излезе нагрятият от радиаторите въздух, и лягам на огромното легло. Подробностите от днешния ден се въртят в главата ми отново и отново. Завива ми се свят и губя представа за време и място, сякаш съм пияна.

Сядам на леглото, за да накарам стаята да спре да се върти, и виждам отражението си в огледалото. Оттам ме поглежда непозната жена. Жена, оставила се на чужди хора да я отвлекат. Непознати, които до днес вероятно са чукали бясно по вратата ми и са писали лъжи за мен. Разтърквам очи и жената в огледалото разтърква своите. Защото това съм аз.

Вглеждам се в себе си. Не мога да повярвам, че съм тук, в този хотел. Не мога да повярвам, че се съгласих да дойда. След всичко, което пресата ни причини. След всички предупреждения от страна на Глен.

Искам да го уверя, че не си спомням да съм се съгласявала, но той ще ми каже, че сигурно съм го направила, иначе нямаше да се кача в колата с тях. Само че той вече не е тук и няма да каже нищо. Аз съм сама със себе си.

В същия момент чувам Кейт и Мик да разговарят на балкона в съседната стая.

— Горката — казва Кейт, — сигурно е съсипана. Той почина само преди десет дни. Ще го направим сутринта.

Какво щяха да направят сутринта? Предполагам, че интервюто.

Отново ми се завива свят. Лошо ми е, защото знам какво следва. Утре няма да има масаж и глезотии. Край на бъбренето за цвета на кухнята и подобни. Тя иска да разбере за Глен. И за Бела.

Отивам в банята и повръщам пилето, което току-що изядох. Сядам на пода и се замислям за първото интервю, което дадох — онова в полицията, когато задържаха Глен.