Фиона Бартон - Вдовицата

— В колко часа е доставил стоката? — попита Спаркс.

— Изчакайте минутка. Ще ви се обадя пак, когато направя справка с документите.

Спаркс затвори телефона и извика:

— Матюз, тук! Веднага!

И докато нареждаше на сержанта си какво да търси в интернет, телефонът звънна отново.

— Доставката е получена в два часа и пет минути — каза Джонстоун. Подписано, подпечатано и всичко, както си е. Тук не се е мяркал след това. Ние работим до пет часа. В пет часа служителите са видели микробуса на паркинга, измит и почистен, готов за следващия работен ден. Всъщност и сега е там.

— А Майк Дунан?

— Трийсет и пет минути след Глен той тръгнал за Портсмут по шосе А три. Доставил стоката в два часа и четирийсет и пет минути и се прибрал след пет часа.

— Чудесно. Ще трябва да говорим и с двамата, за всеки случай. Може да са видели нещо важно. Къде живеят тези момчета? — попита Спаркс, опитвайки се да прикрие вълнението в гласа си. Записа адресите, и двата в Южен Лондон, и приключи с думите:

— Благодаря ви, господин Джонстоун. Бяхте много отзивчив.

След около час той и Матюз вече пътуваха към Южен Лондон.

По документи двамата шофьори изглеждаха много различни: Майк Дунан беше към края на петдесетте, живееше сам, шофьор от години, с много глоби заради неплатена такса за паркинг. Глен Тайлър беше по-млад, женен, и работеше за фирмата от близо година. Но очевидно двамата имаха нещо общо.

Бързият преглед в базата данни показа, че момчетата от „Стопуоч“ са регистрирали „интерес“ и от двамата към сайтовете за порно с деца, наблюдавани от службите. „Интерес“ означаваше, че имаха евентуална връзка с тези уебсайтове. Хората от „Стопуоч“ работеха върху списък със стотици мъже в Обединеното кралство, чиито кредитни карти са използвани за посещение на специфични сайтове. Първоначално вниманието им беше насочено към хората с достъп до деца — учители, социални работници, скаутски лидери, — после преминаха и на другите. На този етап на разследването все още не бяха стигнали до Дунан (роден 04.05.56; проф. шофьор; статус — наемател на общинско жилище, разведен, без деца), нито до Тайлър (роден 03.01.65; проф. финансов консултант; статус — собствено жилище, женен, без деца) и затова никой не бе чукал на вратите им през изминалата година.

— Имам добро предчувствие — каза Спаркс на сержанта.

Всички бяха в готовност, полицаите бяха разположени дискретно около адресите, но никой не биваше да предприема действия, преди да пристигнат силите от Хампшър.

Мобилният телефон избръмча в ръката на детектива.

— На място сме. И двамата са си у дома — каза той, когато затвори телефона. — Глен Тайлър мие колата си. Понеже сме по-близо до неговия адрес, отиваме първо там. Местните пък ще потърсят Дунан. Ако двамата имат някаква връзка, е добре да не им даваме възможност за комуникация.

Майк Дунан тъкмо вписваше номера на състезателния си картон в „Сън“, когато чу да се звъни на вратата. Залюля крака, за да може да стане от фотьойла, и простена. Болката прониза левия му крак и той остана на място за момент, за да си поеме въздух.

— Почакайте, идвам — извика и закуцука натам.

Когато открехна вратата, се оказа, че не е добрият съсед самарянин със съботния пазар, а двама мъже в черни костюми.

— Ако сте мормони, вече имам достатъчно бивши съпруги. — Той понечи да затвори.

— Господин Майкъл Дунан? Ние сме от полицията и искаме да поговорим с вас.

— По дяволите! Нали не е заради глобите за паркиране? Мисля, че ги изчистих всичките. Влезте, влезте.

Той седна бавно на стола си в малката гостна на общинското жилище.

— Гърбът ме яде — каза и изпъшка от болката.

При споменаването на Бела Елиът Дунан наведе глава.

— Горкото дете! По обяд бях в Портсмут, по работа. За това ли сте тук? Казах на шефа, че трябва да ви се обади, но той не искаше ченгетата да се месят в работата му. Не знам защо… питайте него. Но никой от нас не е ходил в Саутхамптън в онзи ден.

Дунан съдейства с готовност, дори предложи да даде проба за ДНК тест, за да го изключат от заподозрените.

— Някакъв изверг я е отвлякъл. Готов съм да помогна с каквото мога, за да го хванете. Обърнете внимание, че ако бях аз, не бих съдействал за нищо, нали?

Полицаите го изслушаха внимателно, после го попитаха за интереса му към детските фотографии. Той се засмя.

— Огледайте се господа. Аз нямам компютър. Това не е за мен. Дори съм малко технофоб, ако трябва да сме честни. Всички тези разследвания водят по фалшива следа. Във вестника пише, че генийчета в Русия крадат номерата на кредитните карти и ги препродават.